Определение № 38 от 27.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 716/2016 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба от адв. А. Б. - Д. - пълномощник на [фирма] със седалище в [населено място], за изменение на постановеното по делото определение № 881 от 08.12.2016 г. в частта за разноските. В молбата се поддържа, че с определението съдът е отказал да присъди разноски на [фирма] по съображения, че доказателствата за разноските са представени с молба от 29.11.2016 г. след формиране на волята за недопускане на касационно обжалване на обжалваното от насрещната страна въззивно решение в проведеното на 02.11.2016 г. закрито заседание. Според молителя, отказът за присъждане на разноски не е съобразен с обстоятелството, че на сайта на Върховния касационен съд в графа „Заседания по делото” са посочени две дати - 02.11.2016 г. и 30.11.2016 г., и след като доказателствата за разноските са представени преди заседанието на 30.11.2016 г., същите следва да му бъдат присъдени в съответствие с указанията в т.11 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В срока по чл.248, ал.2 ГПК не е заявено становище от ответниците по молбата Р. Ф. М. и А. С. Г. - двамата от [населено място]. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Молбата е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК. Производството по т. д. № 716/2016 г. е образувано пред Върховния касационен съд по касационна жалба на Р. Ф. М. и А. С. Г. срещу въззивно решение от 08.06.2015 г. по в. гр. д. № 3139/2014 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация [фирма] - чрез пълномощника си адв. А. Б. - Д., е депозирал писмен отговор на жалбата. В отговора е направено искане за присъждане на разноски съгласно приложен списък по чл.80 ГПК, но не са представени доказателства за реално извършване на удостоверените в списъка разноски - адвокатско възнаграждение в размер на 2 999.66 лв. С определение № 881 от 08.12.2016 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. В мотивите към определението настоящият състав на ВКС е изложил съображения, че независимо от изхода на делото разноски не следва да се присъждат на ответника по касация, тъй като до приключване на закритото заседание на 02.11.2016 г. за разглеждане на делото по реда на чл.288 ГПК не са представени доказателства за заплащане на претендираното като разноски адвокатско възнаграждение. Съдебният състав е констатирал, че доказателства за плащане на възнаграждението са представени с молба от 29.11.2016 г., но е преценил, че същите не следва да се вземат предвид, тъй като са постъпили по делото след приключване на заседанието, в което е формирана волята за недопускане на касационното обжалване и за неприсъждане на разноски поради липса на доказателства за реалното им извършване. Молбата за изменение на определението в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Производството пред Върховния касационен съд по допускане на касационно обжалване се развива в закрито заседание без участие на страните, поради което доказателствата за извършените във връзка с него разноски следва да бъдат представени от касатора с касационната жалба, а от ответника по касация - с отговора на жалбата. Насрочването на делата по реда на чл.288 ГПК е за целите на вътрешната организация на работата във Върховния касационен съд. По отношение на страните определената дата за произнасяне по чл.288 ГПК е от значение единствено за информирането им за хода на делото пред касационната инстанция. С отговора на касационната жалба молителят е поискал присъждане на разноски за производството по чл.288 ГПК, но не е представил доказателства за тяхното извършване - заплащане на отразеното в списъка по чл.80 ГПК адвокатско възнаграждение. В отговора и в приложения към него списък по чл.80 ГПК няма данни за постигнати уговорки за плащане на възнаграждението в по-късен момент, предпоставящи представяне на доказателствата след срока по чл.287, ал.1 ГПК. Производството по т. д. № 716/2016 г. е образувано на 29.03.2016 г. и е насрочено за закрито заседание на 30.11.2016 г., което обстоятелство е обявено на сайта на ВКС. С разпореждане на председателя на Второ търговско отделение от 18.07.2016 г. закритото заседание е пренасрочено за 02.11.2016 г. в изпълнение на заповед № 839/18.05.2016 г. на Председателя на ВКС за преразпределение на дела между Търговска и Гражданска колегии на ВКС, като новата дата на заседанието също е оповестена на сайта на ВКС непосредствено след разпореждането от 18.07.2016 г. Делото е разгледано по реда на чл.288 ГПК в закрито заседание на 02.11.2016 г. и както е констатирано в мотивите към определението за недопускане на касационно обжалване, до датата на провеждане на заседанието не са били представени доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение, което ответникът по касация е поискал да му бъде присъдено като разноски за производството пред ВКС с отговора по чл.287, ал.1 ГПК. Липсата на доказателства за реално извършване на разноските, представени своевременно с отговора на касационната жалба, е обусловила и отказа за присъждане на разноските. Фактът, че делото е разгледано в закрито заседание на 02.11.2011 г., а не на първоначално обявената дата 30.11.2016 г., е ирелевантен за присъждането на разноските, след като доказателствата за извършването им не са представени с отговора на касационната жалба. Позоваването на молителя на указанията в т.11 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е неуместно, тъй като в стадия за селекция на касационните жалби не се провежда открито съдебно заседание и цитираните указания са неприложими. По изложените съображения няма основание за изменение на определението от 08.12.2016 г. в частта за разноските и за присъждане на разноски в полза на [фирма]. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,