Определение № 653 от 22.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 497/2010 г.

Производството е по чл.278 във вр. с чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частната жалба вх. № А-956/30.VІ.2010г. на Б. Е. Й. от София срещу определението на Окръжен съд Монтана /МОС/ от 19.V.2010г. по в.ч.гр.д. № 153/2010г. Ответницата по частната жалба П. Б. Е. от[населено място] махала тне е заявила становище пред настоящата инстанция. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното определение МОС е оставил без разглеждане частната жалба на Б. Й. срещу определението на Ломския РС по гр.д. № 1615/2009г., с което е одобрено споразумение между него чрез процесуалния му представител адвокат А. Л. и П. Е. той да заплаща на последната по 140лв. месечна издръжка, считано от 12.ХІ.2009г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до изменение или прекратяване на обстоятелствата за тази издръжка, и производството по делото е прекратено. Въззивният съд е приел, че адвокат Л. е била упълномощена от жалбоподателя да го представлява по делото, включително да сключва спогодби. С оглед непосочването на размера на спогодбите пълномощното следва се тълкува разширително и размерът е неограничен. Но дори това да не е така, жалбата е недопустима, тъй като по силата на чл.234 ал.3 от ГПК съдебната спогодба има значение на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд. Определението е правилно, тъй като е съобразено с изричната разпоредба на чл.234 ал.3 от ГПК, според която съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд. Оплакванията в частната жалба, изразяващи се в твърдения за ненадлежно сключено споразумение, тъй като пълномощникът на жалбоподателя излязъл извън дадените му от него правомощия, злоупотребявайки с доверието му, договаряйки прекомерно висок размер издръжка, което противоречи на добрите нрави, не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство. Това е така, тъй като те касаят валидността /действителността/ на съдебната спогодба като двустранен договор, която може да бъде оспорвана само по исков ред, но не и по реда на обжалването. По изложените съображения атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,