Определение № 50185 от 12.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4521/2019 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. К. Н. от [населено място], чрез процесуалният представител адвокат В. против въззивно решение № 4495 от 19.06.2019г. по в.гр.д. № 10659 по описа за 2018г. на СГС, с което е потвърдено решение № 383873 от 13.04.2018г. по гр.д. № 63569/2017г. на СРС като е отхвърлен иска му за приемане за установено, че не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” АД сумите по издаден изпълнителен лист от 21.03.2011г. по ч.гр.д.№ 9156/2011г.на СРС поради погасяването им по давност, в размер на 8 541.85лв., главница по договор за банков кредит от 2.01.2008г., ведно със законната лихва от 2.03.2011г., както и начислените и неизплатени по договора 2 152.82лв., просрочена редовна лихва върху главницата за периода 5.09.2009г.-1.03.2011г., както и 379.80лв., просрочена лихва съгласно чл.5.2, вр.чл.3.3 от сключения към договора анекс №1/24.06.2009г., както и разноски в заповедното производство в размер на 225.09лв., заплатена такса и 475лв., възнаграждение, за принудителното събиране на които е образувано изп.д. № 20118410403535/2011г.на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ и са присъдени дължимите разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е приел за неоснователен предявеният иск с правно основание чл.439 ГПК въз основа на следното: Вземането на ответника спрямо ищеца е възникнало и станало изискуемо считано от 21.03.2011г., когато е постановена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 9156/2011г.на СРС Петгодишният давностен срок е бил прекъсван неколкократно, на основание чл.116 б.”в” ЗЗД. Първото прекъсване е на 12.07.2011г., когато е изпратено първото запорно съобщение от ЧСИ по образуваното изпълнително дело до „Райфайзенбанк/България”ЕАД /получено на 13.07.2011г./ След това е прекъснат на 12.07.2013г., когато е изпратено друго запорно съобщение до банката /получено на 19.07.2013г./ Така предприетите изпълнителни действия по налагане на запор са довели до прекъсване на давността, поради което не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Следващите валидни изпълнителни действия са от 27.03.2015г., когато е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника, от 8.01.2016г.и от 1.02.2017г., когато са изпратени съобщения до длъжника за насрочване на опис на движими вещи. При тези факти и с оглед датата 12.09.2017г., на предявяване на иска, доводът на ищеца за недължимост на сумите поради погасяването на претенцията по давност, е неоснователен. Към касационната жалба е приложено изложение, в което са поставени следните въпроси,на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК: 1. за задължението на въззивния съд да постанови акта си след преценка както на всички ангажирани по делото доказателства, така и на наведените от страните доводи, 2. Кое следва да се счита валидното изпълнително действие при налагане на запор от ЧСИ по отношение на трето лице, прекъсващо погасителната давност: издаването на разпореждане за образуване на изпълнително дело, посочването на запора в поканата за доброволно изпълнение или получаването на съобщението за това от длъжника, ако действието се предприема в един последващ етап от изпълнението, изпращането на запорно съобщение до трето лице или неговото получаване, 3. Може ли налагането на един запор по отношение на трето лице, да мултиплицира във времето три, четири или повече валидни изпълнителни действия, които да прекъсват погасителната давност? Позовава се на противоречие на въззивния акт с ТР №3/10.07.2017г. по т.д.№ 3/2015г. на ОСГТК. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че поставените от касатора въпроси са разрешени в съответствие с установената съдебна практика. След като давността е прекъсвана с предприемане на изпълнителни действия на 12.07.2013г., 27.03.2015г., 8.01.2016г.и 1.02.2017г., давността по ЗЗД започва да тече от датата на последно предприето валидно изпълнително действие. Претендира разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 300лв., съгласно чл.78 ал.8 ГПК, вр.чл.25, ал.1 Наредба за заплащане на правна помощ С определение № 94 от 10.04.2020г. производството по делото беше спряно до постановяване на тълкувателно решене по т.д.№ 3/2020г.на ОСГТК на ВКС. Към настоящият момент същото е постановено, което налага възобновяване на производството и произнасяне по допустимостта на подадената касационна жалба. Съгласно тълкувателно решене № 3 по т.д.№ 3/2020г. на ОСГТК на ВКС – „погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 25.06.2015г.на Тълкувателно решение № 2 по т.д.№ 2/2013г.на ОСГТК, ВКС“ Настоящата хипотеза е такава, защото в случая изпълнителното дело е образувано през 2011г. /преди 25.06.2015г./ и за него намира приложение ППВС 3/1980г., съгласно което след образуването на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес, прекъсната вече давност се спира. Това изключва възможността давността да е изтекла към момонта на предявяване на настоящия иск /12.09.2017г./. На това основание, поставените от касатора въпроси не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР № 1/2010г.по т.д.№1/2009г.на ОСГТК /поради несъотносимост към решаващите мотиви/, което изключва и възможността въз основа на тях да се допусне касационно обжалване. Същите са разрешени в съответствие с вече установанената с ТР по т.д.№ 3/2020г. на ОСГТК на ВКС съдебна практика. С оглед направеното искане, на основание чл.78, ал.8 ГПК и чл.25, ал.1, от Наредбата за заплащането на правната помощ /в релевантната редакция/, в полза на ответната страна следва да се присъди сумата от 100лв. за юрисконсулско възнаграждение, определена при съобразяване на конкретиката на случая. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд