Решение № 5057 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8577/2019 г.

Решение № 5057 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8577/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на С. Д. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Хистова, против решение № 884 от 25.04.2019 г. по адм. дело № 615/2018 г. по описа на Административен съд – Б.. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се неправилност на извода на съда, че С. Д. не е лице, което има право да подаде заявление за изработване и одобряване на проект и издаване на разрешение за строеж, поради липса на качеството възложител. Напротив твърди, че има такова качество на основание чл. 444, т. 7 от ГПК във връзка с чл. 39, ал. 2 от ЗС и възлагателно постановление на ЧСИ, с което е овластен да подаде искането за одобряване на проект и издаване на разрешение за строеж. Твърди и неправилност на извода на съда за законосъобразност на оспорената пред първата инстанция заповед на началника на РДНСК – ЮЗР, тъй като посочва, че административният орган се е произнесъл по недопустимо оспорване на издаденото разрешение за строеж и одобрения проект на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, а именно наличие на предходно произнасяне при наличието на предходен влязъл в сила административен акт на същото основание. Твърди и противоречие на оспореното решение на чл. 177, ал. 1 и 2 от АПК, тъй като посочва, че е налице предходно произнасяне на съда с влезли в сила решения по същия въпрос. И. оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената заповед на Началника на РДНСК – ЮЗР. Претендира разноски. О. Н. на РДНСК – Б., чрез процесуалния си представител юрк. Михайлова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на касатора адвокатско възнаграждение. Ответникът Е. Деведжиев от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Йовчев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. О. Г. архитект на община П. не изразява становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – Б. е образувано по жалба на С. Д. против Заповед № ДК -10 – ЮЗР – 68 от 25.06.2018 г. на началника на РДНСК - ЮЗР, с която на основание чл. 216, ал. 6 вр. чл. 216, ал. 2 ЗУТ по жалба на Е. Деведжиев са отменени одобрените на 13.03.2018 г. инвестиционни проекти и издаденото от главния архитект на община П. разрешение за строеж /РС/ № 30/20.03.2018 г. за "вътрешно преустройство на трети етаж – разделяне на апартамент с идентификатор № 56126.603.1566. 1. 2 по кадастралната карта и регистър на гр. П. на два самостоятелни обекта", находящ се в сграда в УПИ ХII, кв. 68 по плана на гр. П. в имот идентификатор № 56126.603.1566, като незаконосъобразно. За да постанови оспореното решение съдът е приел, че оспорената заповед на началника на РДНСК – ЮЗР е законосъобразна, постановено в съответствие със закона. Приел е, че законосъобразно административният орган е посочил, че С. Д. няма качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, тъй като не е нито собственик на обекта, предмет на одобрените проекти и разрешението за строеж, нито е лице, на което е учредено право на строеж или такова имащо право да строи в чужд имот, поради и което не е имал право да подава искане за издаване на разрешението за строеж. Приел е, че постановлението на ЧСИ от 27.03.2015 г. по изпълнително дело, на което се позовава Давидов не може да се противопостави на законовата разпоредба на чл. 144 от ЗУТ, даваща право само на лице, имащо качеството възложител да инициира производство по издаване на разрешение за строеж. Приел е и че законосъобразно административния орган е установил допуснати нарушения при изработването на одобрените проекти и издаването на разрешението за строеж, които обосновават отмяната на същите, което е направено и с оспорената заповед на началника на РДНСК – ЮЗР, като е приел, че установените от началника на РДНСК – ЮЗР нарушения са безспорно доказани от събраните по делото доказателства, включително приетата по делото СТЕ. Приел е и че е неоснователно възражението за нищожност на заповедта на началника на РДНСК – ЮЗР, тъй като развилото се предходно производство по оспорване на постановено отказ № 5 от 04.04.2016 г. от главния архитект на община П. и отмяната му със заповед на началника на РДНСК – ЮЗР, потвърдена с влезли в сила съдебни решения, е по мотиви, които не са били предмет на съдебен контрол при оспорване на предходния отказ. Поради това е отхвърлил оспорването на заповедта на началника на РДНСК – ЮЗР от 25.06.2018 г. като неоснователно. Решението е правилно. Правилен е изводът на съда за законосъобразност на оспорената заповед на началника на РДНСК – ЮЗР. Правилен е приетото от административния орган, че С. Д. не е лице, имащо качеството възложител, за което е признато правото да иска одобряване на инвестиционни проекти и издаването на разрешение за строеж. Постановлението на ЧСИ, на което се позовава касатора, не е основание, по силата на което да се приеме, че касаторът може да придобие качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ. Постановлението на ЧСИ е издадено на основание чл. 444, т. 7 от ГПК. Според посочената разпоредба "Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника - физическо лице: жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността". Посочената разпоредба описва имуществото, върху което може, съответно върху което не може, да бъде насочено изпълнението, но не предоставя правомощие на ЧСИ да овласти взискателя да изработи и внесе за одобрение проект или да подаде искане за издаване на разрешение за строеж за разделяне на имота. Правомощието за това е изрично записано в специалния закон – чл. 144 вр. Чл. 161, ал. 1 от ЗУТ и не може да бъде дерогирано с постановлението на ЧСИ. В тази връзка е правилен изводът на съда за законосъобразност на заповедта на началника на РДНСК – ЮЗР за отмяна на одобрените инвестиционни проекти и разрешение за строеж, поради това, че искането за издаването им е подадено от лице, за което не е признато такова право по силата на специалния закон. Правилен е и изводът на съда за липса на основания оспорената заповед да се приеме за нищожна. Неоснователно е възражението на касатора за противоречие на тази заповед с чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК във връзка с твърдението за наличие на влязъл в сила предходен административен акт със същия предмет и страни. В случая не е налице идентичен предходен административен акт със същия предмет и същите страни. Това е така, тъй като е налице предходен отказ за одобряване на инвестиционните проекти и издаването на разрешение за строеж, който не е влязъл в сила, тъй като е отменен и производството е върнато на административния орган за произнасяне при дадени указания, т. е. административно производство е висящо. Неоснователно е и възражението за противоречие на оспореното решение с чл. 177, ал. 1 и 2 от АПК, които определят обвързващата сила на присъдено нещо на съдебните решения и предвиждат нищожност на "актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда". В настоящия случай е правилен изводът на АС –Б., че оспорената пред него заповед не е издадена в противоречие със предходните съдебни решения, с които е отменен отказ за одобряването на инвестиционните проекти и издаването на разрешението за строеж. Тези съдебни решения касаят различен акт, който е постановен въз основа на различни мотиви, неотносими към тези за постановяване на оспорената в това производство заповед. За пълнота следва да се посочи, че постановеният отказ и съдебните решения, с които той е отменен и преписката е върната на административния орган за продължаване на проверката за наличие на предпоставките за одобряване на инвестиционните проекти и издаването на разрешението за строеж, не е освободило административния орган, оправомощен да ги одобри и издаде, да провери наличието на предпоставките за това в цялост, а не само досежно основанията в отменения отказ. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането на касатора за присъждане на деловодни разноски е неоснователно. Искането на ответника по касация началника на РДНСК – Б. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като основателно следва да бъде уважено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК в минимален размер от 100 лв. Искането за присъждане на разноски на ответника по касация Е. Деведжиев като основателно и доказано с представянето на документи за сторените разноски следва да бъде уважено в претендирания размер.