Определение № 617 от 13.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 616/2009 г.

Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. П. П., от Габрово, срещу определение от 15.06.2009 г., по въззивно ч. гр.д. № 180 /2009 г. на Габровски окръжен съд, г.о., с което е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателя срещу определение от 28.04.2009 г. по гр.д. № 334 /2009 г. на Габровски районен съд (определението е потвърдено), с което е прекратено производството по предявения от жалбоподателя срещу П. И. П. и В. П. П. иск с правно основание чл.26,ал.1 ЗЗД поради недопустимост. Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като е отречено правото му да наследи правата, които майка му е притежавала към момента на смъртта си, между които е и правото на иск, производството, по който е прекратено. Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига въпроса за това, че има право да предяви иск по чл.26,ал.1 ЗЗД като наследник, който е встъпил в правата на своя наследодател и го замества без ограничения както в правата, така и в задълженията му по сключените договори. Твърди, че въззивният съд е решил този въпрос в противоречие с практиката на ВКС, изразена в ТР № 30 /17.06.1981 г. по гр.д. № 2 /1981 г., решение № 282 / 13.03.1986 г. на ІІ г.о., решение № 364 / 18.05.2004 г. по гр.д. 634 /2003 г. на ІІ г.о. и решение от 30.12.2005 г. по гр.д. № 1092 /2004 г. на ІІ г.о., които прилага. Ответниците по жалбата П. И. П. и В. П. П. оспорват жалбата и твърдението на И. П. П., че въззивният съд му е отрекъл правото на наследник на покойната му майка. Настоящият състав на ВКС намира следното: Жалбоподателят е предявил иск срещу двата ответника – негови баща и сестра за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба, извършена във формата на нотариален акт, с която неговите родители са продали на неговата сестра етаж от масивна жилищна сграда, като твърди, че сделката е извършена в противоречие със закона (сочи правна норма) и че са нарушени неговите права на собственик, придобити по наследство от покойната му майка. За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдил първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че жалбоподателят няма правен интерес да предявява иск с правно основание чл.26,ал.1 ЗЗД, защото ако е засегнато правото му на собственост чрез разпоредителна сделка, той има възможност да се защити чрез иск за собственост, а ако претендира съсобственост по наследство, както е отразено в обстоятелствената част на исковата му молба, може да реализира правата си чрез иск за делба. Въззивният съд е препратил към мотивите на районния съд – че в никакъв случай не отрича правата на ищеца като наследник, а дори е разяснено по какъв ред може да ги защити. От изложеното следва, че въззивният съд не е основал определението си на отричане на правото на жалбоподателя да наследи правата, които майка му е притежавала към момента на смъртта си, а на извода си, че жалбоподателят има други способи за защита, които изключват правния му интерес от предявения от него иск. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че въззивният съд е разрешил повдигнатия от жалбоподателя въпрос в противоречие със сочената от жалбоподателя практика. Поради това не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по т.1 и т.2 на чл.280,ал.1, а следователно и по чл.274,ал.3 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение