Определение № 3561 от 22.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11654/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане вх.№ 2560/14.02.2024 г., подадено от “Еър Лукс Системи“ ЕООД, чрез процесуалния му представител адвокат Р. Иванова, за изменение на решение № 1653/13.02.2024 г., постановено по настоящото дело, в частта му за разноските. По наведени подробни съображения се твърди, че неправилно съдът не е присъдил своевременно поисканото от дружеството, адвокатско възнаграждение в размер на 1 800лв, за което по делото са представени доказателства, че е платено за осъществяване на процесуална защита и съдействие в производството пред Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/. Насрещните страни – директор на Институт по механика при БАН и “Клима Рисърч“ ЕООД, редовно уведомени, в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, не представят отговори по постъпилото искане. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и релевираните в искането доводи, приема за установено следното: Искането е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е допустимо, а разгледано по същество - неоснователно, по следните съображения: С решението, чието изменение в частта му за разноските се иска, е отменено решение № 1215/23.11.2023 г., постановено по преписка № КЗК-922/2023 г. от Комисията, и спорът е решен по същество, при което е отменено решение № D27430829/28.09.2023 г. на директора на Институт по механика-БАН за определяне на изпълнител в процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет “Доставка и монтаж на специализирана филтрираща въздушна система в помещение № 12, с предназначение “чиста стая“, находящо се в Института по механика-БАН“, и преписката е върната на възложителя с указание за прекратяване на проведената процедура съобразно дадените в мотивите на постановеното решение указания. Със същото съдебно решение Институт по механика-БАН е осъден да заплати на “Еър Лукс Системи“ ЕООД сумата от общо 3 700лв, представляваща разноски за платена от това дружество държавна такса за двете производства в общ размер на 1 700лв и платено възнаграждение за един адвокат в размер на 2 000лв за производството пред Върховния административен съд. Изрично в мотивите на решението тричленният състав изтъква, че приема за неоснователно искането, предявено от процесуалния представител на “Еър Лукс Системи“ ЕООД, за присъждане на разноски, направени за адвокатска защита в производството пред Комисията, в размер на 1 800лв, с оглед обстоятелството, че доказателства за извършването на такива са представени само в полза на адвокатско дружество, като уговорени и дължими по представения, сключен с това дружество договор за процесуално представителство по повод обжалването пред КЗК на решение № D27430829/28.09.2023 г. на възложителя. Поради това, при липсата на данни и доказателства, установяващи размера на възнаграждението, изплатено само за един адвокат, каквото именно е дължимо съгласно правилото на чл. 143 АПК, субсидиарно приложимо в производството по чл. 208 АПК във връзка с чл. 216 от Закона за обществените поръчки, тричленният състав, приемайки искането за разноски в тази му част за недоказано и неоснователно, не присъжда на “Еър Лукс Системи“ ЕООД претендираните от него разноски за платено адвокатско възнаграждение за производството пред Комисията. При тези данни настоящият съдебен състав счита, че не са налице материалноправните предпоставки за допълване или изменение на постановеното по настоящото дело решение в частта му за разноските. Разпоредбата на чл. 248 ГПК е част от раздел III, глава Осемнадесета, част втора на ГПК, озаглавен “Поправяне на решението“. В производството по чл. 248 ГПК съдът разполага с правомощието да измени или допълни постановеното решение или определение в частта му за разноските, само когато при направено искане, се установи допусната грешка или пропуск да ги присъди. В случая не се установява никоя от тези две хипотези, тъй като несъмнено не е налице пропуск на съда да разгледа и обсъди своевременно заявената от “Еър Лукс Системи“ ЕООД претенция за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение в производството пред КЗК, нито е допусната грешка при произнасянето по нея. Релевираните в искането за изменение на решението по делото в частта му за разноските, обстоятелствени доводи не променят този извод, доколкото по аргумент от чл. 143 АПК, ценен в контекста на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, при неблагоприятен за нея изход от делото, страната дължи разноски за заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, но само за един адвокат и ако заплащането е установено, като действително направено по делото в полза на именно този адвокат. Предвид това и липсата на данни, позволяващи определянето на сумата, претендирана от “Еър Лукс Системи“ ЕООД, като изплатена за възнаграждението на осъществилия процесуалното му представителство пред Комисията адвокат - Р. Иванова, съдът с решението, чието изменение се иска, е приел заявената от дружеството претенция за разноски за адвокатска защита за производството пред КЗК за недоказана, а оттам съответно - и неоснователна, при което я е оставил без уважение. При отсъствието на фактическо и правно основание за изменение на решението, въз основа на изтъкнатите за това доводи, искането като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,