Определение № 1096 от 11.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 866/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. В. С. от гр. София, подадена от пълномощниците й адв. И. С. и адв. Кр. Г., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО ІV с-в, № 1631 от 28.12.2009г. по в.гр.д. № 2522/2009г., с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд, ГК, І отд., 5 с-в, № 1725 от 16.04.2009г. по гр.д. № 4436/2007г., с което е осъдена Г. В. да заплати на А. на МВР – София сумата 12 292,01 лв., представляваща направени от ищеца разходи по обучението на ответницата за периода от м. 10.2000г. до м. 10.2004г., ведно със законната лихва от предявяването на иска. Ответникът по касация А. на МВР – София в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. В касационната жалба и изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани процесуалноправните въпроси била ли е лишена от право на защита жалбоподателката при отказа на съда да уважи втори болничен лист и чия е доказателствената тежест при оспорване на представени от ищеца счетоводни справки, които въпроси според жалбоподателката са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Първият от поставените въпроси е от значение за изхода на делото, но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като е решен от въззивния съд според точния смисъл на действащите към този момент разпоредби на чл. 107, ал. 2 ГПК /отм./ във вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинска експертиза на работоспособността /отм. ДВ бр. 36/2010г./. Съгласно последната разпоредба при домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен да се явява пред органите на съдебната власт през периода на болничния отпуск, освен ако в графата „бележки” на болничния лист не е отбелязано, че заболяването не позволява явяването му. В съответствие със съдебната практика съдът е извършил преценката за липса на препятствие, което страната не може да отстрани, при съобразяване на всички относими към този въпрос обстоятелства – съдържанието на болничния лист, представяне за втори пореден път на болничен лист за два дни, оценено като шиканиране на процеса. Вторият процесуалноправен въпрос „чия е доказателствената тежест при оспорване на представени от ищеца счетоводни справки”, не е от значение за изхода на делото, тъй като не е включен в предмета му. По този въпрос въззивният съд е приел, че ответницата не е оспорила своевременно истинността на връчените й с исковата молба документи, поради което и на основание чл. 146 ГПК /отм./ ги е приел за годно доказателство. Т. е. въпросът чия е доказателствената тежест при оспорването на тези частни документи не е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, следователно не съставлява процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК – т. 1 ТР № 1/2009г. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. Водим от горното съдът