Определение № 4426 от 04.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3454/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. И. Б. срещу определение № 193 /25.01.2024 г. по в.ч.гр.д. № 4 /2004 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на К. И. Б. срещу определение № 13490/09.11.2023 г. (10.11.2023 г.) по гр.д. № 11007/2020 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без разглеждане като просрочена въззивна частна жалба срещу разпореждане на Софийския районен съд за издаване на изпълнителен лист по гр.д. № 26128/2015 г. на Софийския районен съд. За да се произнесе по допустимостта на частната жалба настоящият съдебен състав взе предвид следното: Въззивният съд е приел, че с окончателно решение № 6059/15.07.2016 г. по въззивно гражданско дело № 1970/2016 г. на Софийския градски съд е потвърдено първоинстанционно решение от 29.10.2015 г. по гр.д. № 26128/2015 г. на Софийския районен съд, в обжалваната част, в която са били уважени предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу К. И. Б. осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за сумата от 1 523.28 лева – цена за доставена топлинна енергия през периода 15.05.2012 г. – м. 04.2014 г., ведно със законна лихва и за сумата 206 лева мораторна лихва за периода 15.05.2012 г. – 03.12.2014 г.. Въззивният съд е приел, че по искане на „Топлофикация София“ ЕАД на 26.02.2020 г. СРС е разпоредил издаването на изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело. Въззивният съд е приел, че частната жалбоподателка К. И. Б. е получила покана за доброволно изпълнение на 15.05.2021 г. и изпълнителния лист, в който е обективирано изпълняемото право и тези факти не се оспорват от частната жалбоподателка и се признават от нея с посочване на датата на получаването. Частната жалбоподателка е подала частна жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист на 20.06.2023 г.. При тези обстоятелства съдът правилно е приел, че не е редовно сезиран за отмяна на атакуваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист, тъй като жалбата е просрочена. Първоинстанционното и въззивното дело, както и други дела са приложени към частната жалба. От тях настоящият съдебен състав установи, че разгледаните искове са били с цена 2 116.98 лева и 341.13 лева (отхвърлени са за разликите над 1 523.28 лева и 206 лева, за които са били уважени, до пълните предявени размери). К. И. Б. е подала касационна жалба срещу въззивното решение, която е била върната, а обжалваното от К. Б. разпореждане за връщане е било потвърдено с окончателно определение № 3109/12.10.2018 г. по гр.д. № 4656/2018 г. на САС, който е приел, че първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с цена 2 116.98 лева и 341.13 лева, съответно въззивният съд се е произнесъл по искове с цена под 5 000 лева, предвид на което и при приложение на правилото на чл.280, ал.3 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. По силата на чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на обжалване пред ВКС. В случая, въззивното решение е постановено по гражданско дело с цена на исковете под 5 000 лева, поради което и определението на САС не подлежи на касационно обжалване. Частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по същество, а производството по делото следва да бъде прекратено. С оглед изхода от производството частният жалбоподател няма право на разноски, а насрещната страна не претендира разноски, нито е доказала да е направила такива, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът