Определение № 228 от 10.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския апелативен съд от 12.02.2010 г. по гр.д. № 1920/2008, с което е отменено частично решението на Софийския градски съд от 28.05.2008 г. по гр.д. № 3014/1994, като са уважени предявените искове обезщетение за неимуществени вреди по чл. 45 ЗЗД и за законни лихви от деня на увреждането по чл. 86 ЗЗД. Недоволен от решението е касаторът Х. В. Т., представляван от адв. Я. Н. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за съдържанието на изявлението за изменяване на размера на петитума на предявения иск и по материалноправините въпроси към кой момент се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди и отчитат ли се инфлационните процеси, следва ли да се съобразява обезщетителния характер на законната лихва и отговаря ли деликвента за неоправданото забавяне на наказателното производство, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата Т. Н. К. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 07.07.1993 г. при ПТП ответникът е причинил на ищеца трайни физически увреждания по главата, лицето и лявото коляно, интензивното лечение на които е продължило две години, в течение на които са проведени 4 хирургични операции, като предстои и още една операция за подмяна на коленната става. За обезщетение на неимуществените вреди съгласно приетото увеличение на иска е определено обезщетение в размер на 14.000 (деноминирани) лева със законната лихва от деня на увреждането. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото. Процесуалноправните въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а първите три материалноправни въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата, както се установява от представените решения на Върховния касационен съд, Врачанския окръжен съд и Видинския районен съд. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение