Решение № 456 от 30.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 437/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частната касационна жалба на А. М. И. от гр. Л. против разпореждане от 06.08.2009 год. по гр.дело № 780/2000 год. на Софийски окръжен съд, с което е върната касационната му жалба срещу решение по същото дело. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, затова се настоява за отмяната му. Частната касационна жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.275 ГПК, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да върне касационната жалба, постъпила от А. М. И. против постановеното решение по гр.дело № 780/2000 год. на СОС, въззивният съд е констатирал, след извършената проверка, по реда и условията на чл.285 ГПК, че нередовностите на касационната жалба, съгласно разпореждане на съда от 21.06.2009 год., изпратено до касатора и получено на 27.07.2009 год., не са отстранени в определения срок, затова приложил разпоредбата на чл.286, ал.1, т.2 ГПК. Касационният съд споделя, като правилни изводите на въззивния съд за нередовност на касационната жалба, защото: Постъпилата касационна жалба не отговаря на изискванията на чл.284, ал.2 ГПК, защото не е приподписана от адвокат. Към нея не е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, подробно формулирани от въззивния съд, в разпореждането му от 21.07.2009 год. Постъпилата „Д”, на 07.08.2009 год., в отговор на вменените задължения на касатора, формулирани в разпореждането от 21.07.2009 год. не представлява тяхно изпълнение, защото е изложение на основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, а не е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Налице са предпоставките за връщане на касационната жалба, съгласно чл.286, ал.1, т.2 ГПК, в какъвто смисъл се е произнесъл и въззивния съд, постановявайки разпореждането си на 06.08.2009 год. по гр.дело № 780/2000 год. на Софийския окръжен съд, чиито съдебен акт, като правилен и съобразен с процесуалната норма, следва да се потвърди. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.