Определение № 570 от 27.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 187/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма] чрез адвокат Ал. И. срещу решение № 760/25.10.2010 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 409/2010 г. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване - чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Ответникът по жалбата – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор. ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, поради следните съображения: Пред СГС е предявен иск по чл.407 ТЗ /отм./ от ЗД [фирма] срещу [фирма]. Ищецът претендира от ответника изплатено застрахователно обезщетение на собственик на застраховано и увредено МПС. Искът е уважен частично от СГС – за 11788.80 лв. с лихви и разноски като е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер 12217.06 лв. По жалба на ответника на решението в уважителната му част, в същата част решението е отменено и искът е отхвърлен. САС е отхвърлил иска с оглед безспорно установеното обстоятелство, че прекият причинител на вредата, причинил ПТП-то, е бил неправоспособен водач, при което увреденият се обезщетява от Гаранционния фонд, а не от застрахователя – чл.88 ал.1 т.1 б.„б” ЗЗ /отм./ Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК както изисква законът и в какъвто смисъл са разясненията в т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС. Касаторът излага доводи за неправилност, свързани с изводите на САС за неоснователност на предявения иск и конкретно по приложението на чл.88 ал.1 т.1 б.”б” ЗЗ /отм./, което разрешение касаторът свързва с противоречие с даденото такова в ПП № 7/1978 г. на ВС на НРБ. Следва да се посочи, че не е конкретизиран въпрос по смисъла н ачл.280 ал.1ГПК, а приложението на ясна и конкретна норма на ЗЗ /отм./ относно условията, при които обезщетение се поема от Гаранционен фонд. Доколкото са установени изискуемите от закона условия САС е отхвърлил предявения иск срещу застрахователя, но този резултат не обуславя наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 или т.3 ГПК. Не обуславя такова наличие и цитираната от касатора задължителна съдебна практика от 1978 г., която няма връзка с по-късно създадения и приложен закон в случая – ЗЗ от 1996 г. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС. На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата [фирма] направените и поискани разноски за настоящата инстанция в размер на 867 лв. адвокатски хонорар. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът: