Определение № 1450 от 25.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2575/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. №7255/18.04.2024г. на Р. А. А. срещу разпореждане №1228/05.04.2024г. по възз. гр.д. №1501/2023г. на Окръжен съд – Бургас, с което подадената от него касационна жалба против решение №1278/12.12.2023г., постановено по същото въззивно гражданско дело е върната като недопустима, тъй като е подадена след изтичане на едномесечния срок. Жалбоподателят счита обжалвания съдебен акт за незаконосъобразен и моли за неговата отмяна. Твърди, че в срока за касационно обжалване е бил в невъзможност да защити интересите си поради заболяване „хипертонична болест на сърцето“. В подкрепа на твърденията си, прилага писмени доказателства. Срещу частната жалба е постъпил отговор от ответната страна, в който се изразява становище за нейната неоснователност. Производството по настоящото дело е било спряно до приключване на молбата за възстановяване на срок на осн. чл. 64, ал.2 ГПК. С влязло в сила определение №3014/27.11.2024г., постановено по възз. гр. дело №20232100501501/2023г на ОС – Бургас, молбата на Р. А. за възстановяване на срока за касационно обжалване е отхвърлена. Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, I г.о., при проверка допустимостта на жалбата, констатира следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Съобщението за изготвеното решение №1278/12.12.2023г. е редовно връчено на Р. А. чрез неговия пълномощник – адв. М. на 11.01.2024г. Касационната жалба на Р. А. срещу посоченото решение е постъпила в съда на 03.04.2024г. С обжалваното разпореждане №1228/05.04.2024г. Окръжен съд –Бургас е върнал депозираната касационна жалба на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 от ГПК, след като е съобразил, че тя е недопустима, тъй като е подадена на 03.04.2024г. т.е. след изтичането на едномесечния срок за касационното обжалване, изтекъл на 12.02.2024г. /11.02.2024 г. е почивен ден – неделя/. Постановеният по тези съображения акт на въззивния съд е правилен. Проверката за редовност на подадена жалба е служебно задължение на администриращия съд, който извършва преценка дали правото на жалба принадлежи на лицето, от чието име е подадена и спазени ли са изискванията за надлежното му упражняване, съгласно чл. 7, ал. 1 ГПК, вкл. спазен ли е срока за обжалване. Данните по делото сочат, че въззивемият А. е получил чрез упълномощения от него адв. М. съобщението за изготвеното въззивно решение с препис от него на 11.01.2024г. В решението изрично е посочено, че то подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. Съгласно чл. 283 ГПК жалбата се подава чрез съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от връчването му на страната. Следователно, крайният срок за подаване на касационната жалба, определен съобразно разпоредбата на чл. 60, ал. 6 ГПК е 12.02.2024г., който е първият присъствен ден. Касационната жалба вх. № 6290/03.04.2024г. е подадена в Окръжен съд – Бургас след изтичането на едномесечния срок, предвид което обжалваното разпореждане, с което въззивният съд е приел, че жалбата е просрочена и е върнал същата е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Обстоятелството, че по твърдение на касатора в процесния период е страдал от хипертонична болест на сърцето, която той сочи като причина за невъзможност да защити интересите си, е ирелевантно, тъй като така диагностицираната болест сама по себе си не е основание поради което да се приеме, че срокът за обжалване спрямо него не е изтекъл. Наличието на подобна причина не се отразява нито на редовното връчване на съобщението чрез неговия пълномощник, нито е основание да се счете, че срокът е спрял да тече спрямо жалбоподателя. Евентуално би могла да мотивира възстановяване на пропуснат срок, но в случая компетентният съд, е счел, че липсват основанията по чл. 64, ал.2 ГПК. С частната жалба не се навеждат твърдения, нито се представят доказателства за причина, поради наличието на която да се направи извод, че касационната жалба е била подадена в срока по чл. 283 ГПК. Предвид което подадената след изтичането му касационна жалба правилно е била върната като недопустима. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение