Определение № 556 от 14.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 405/2011 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 2610/1.ІV.2011 г. на [фирма] от С., подадена против определение № 387 на Софийския апелативен съд, ГК, от 11.ІІІ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 112/2011 г., с което – като процесуално недопустима (просрочена) - е била оставена без разглеждане нейна частна жалба срещу първоинстанционното разпореждане на СГС, ТК, с-в VІ-2 от 5.І.2007 г. по гр. дело № 275/04 г.: за издаването на изп. лист срещу С. в полза на [фирма] от С. в размер на сумата 13 574 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.ІІ.2004 г. и до окончателното й изплащане, заедно с общо 1 798.08 лв. разноски по делото, което е било извършено от първостепенния съд въз основа на решение на САС от 3.І.2006 г. по гр. дело № 517/2005 г. Единственото оплакване на частната жалбоподателка Р. С. е за постановяване на обжалваното определение при допуснато от САС съществено нарушаване на съдопроизводственото правило, че поправянето на очевидна фактическа грешка можело да се иска безсрочно. Поради това в Раздел ІІ от жалбата си С. претендира за отменяване на преграждащото по-нататъшния ход на делото определение на САС и обезсилване на повторно издадения срещу нея изп. лист или, алтернативно, отменяване на първоинстанционното разпореждане на СГС от 5.І.2007 г. Ответникът по частната жалба ЕТ Д. З. Д. от С., действащ с фирмата „Транс-Д. Д.”, не е ангажирал свое становище по основателността й. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС и постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, настоящата частна жалба на [фирма] от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. Неин предмет е преграждащо по-нататъшния ход на делото определение на САС, с което е бил решен въпрос относно редовността на оставената без разглеждане предходна ЧЖ на С. по смисъла на чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК. Следователно, по арг. за противното от текста на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящата жалба няма характера на „касационна”. В случая от страна на С. се правят доводи на плоскостта на чл. 247 ГПК, че подаването на частната й жалба срещу първоинстанционното разпореждане на СГС за издаване на изп. лист не би следвало да е ограничено със срок, тъй като самото издаване на изп. лист било резултат от очевидна фактическа грешка, допусната от съдията в СГС, който, съгласно чл. 246 ГПК /отм./ следвало да издаде изп. лист „в един екземпляр”, докато в случая ставало въпрос за повторно издаден изп. лист за горепосочената сума. Евентуалното погрешното издаване на втори изпълнителен лист обективира нарушение на процесуалния закон, т.е. грешка от правно, а не от фактическо естество и затова е правно несъстоятелна тезата на частната жалбоподателка С., че очевидна фактическа грешка било самото разпореждане на СГС за издаване на изп. лист от датата 5.І.2007 г. С оглед изложеното частната жалба на [фирма] от С. ще следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение на САС – да се потвърди. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение