Определение № 1769 от 14.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1237/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба от Н. Иванова, чрез процесуални представители адв. С. Атанасов и адв. Л. Нуцова, и е против определение № 11437 от 22 декември 2023 г., постановено по адм.д. № 12203/2023 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК не са депозирани. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. С атакуваното определение, на основание чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК, е отхвърлено искането на Н. Иванова, за спиране на предварителното изпълнение на заповед № РА-18-54 от 18 октомври 2023 г. на главния архитект на Столична община, с която заповед е разпоредено премахването на преместваем обект „Метален навес покрит с винил“, находящ се в поземлен имот с идентификатор по КККР 68134.1007.266, м. „Кръстова вада“ и м. „Южен парк - IV част“, район „Триадица“ СО, с административен адрес: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 20, разположен в имота до входа от ул. „Асен Найденов“. За да постанови обжалваното определение, съдът приема, че жалбоподателката не е представила доказателства за това, че предварителното изпълнение на заповедта би й причинило значителни или трудно поправими вреди. Така постановеното определение е незаконосъобразно. С разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 11, вр. ал. 2 ЗУТ законодателят е предвидил обжалването на заповед по чл. 57а, ал. 3 и ал. 9 да не спира нейното изпълнение, освен ако съдът не постанови друго. Самото производството предполага наличието на важни държавни и обществени интереси, които трябва да бъдат защитени чрез незабавното изпълнение на издадения административен акт. Съгласно чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК основание за спиране на предварителното изпълнение е налице, когато то би причинило на оспорващия значителни или трудно поправими вреди. Евентуалните вреди от незабавното изпълнение трябва да са такива по степен и интензитет, че да противостоят на защитения от законодателя чрез допускане на предварително изпълнение обществен интерес. При постановяване на определението, административният съд неправилно е отчел, че не са доказани евентуалните вреди, които биха настъпили от предварителното изпълнение на заповед № РА-18-54 от 18 октомври 2023 г. на Главния архитект на Столична община. В конкретния случай са налице доказателства за възможното настъпване на такива вреди за адресата на административния акт. По делото е установено, че за процесния обект е издадено разрешение за поставяне в имот собственост на жалбоподателката, а видно от приложения договор за наем, е че Иванова получава месечен наем в размер на 8000 лв. за същия. Предвид посочения размер на средствата като източник на месечен доход, премахването на обекта ще причини вреда, която може да се определи като значителна по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. От друга страна, преместваемият обект се намира в частен имот, а не в територия, представляваща публична собственост и/или обект на специална устройствена защита, което съпоставено с вредите, които би търпяла жалбоподателката, обосновава наличие на предпоставките за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. В случая не са налице основания да се допусне, че ако правните последици на заповедта не бъдат осъществени предварително, би била причинена предполагаема вреда от вида по чл. 60, ал. 1 АПК или изпълнението на акта би било осуетено или затруднено след стабилизирането му. След като навесът е съществувал определен период от време, без функционирането му да е накърнило съществено обществения интерес (поне няма данни по преписката, нито твърдения в тази насока), е оправдано да се приеме, че забавянето на изпълнението точно за времето до решаването на въпроса за законосъобразността на административния акт не би предизвикало подобно засягане. Съответно законовата презумпция по чл. 217, ал. 1 ЗУТ следва да се счита за опровергана. Този съд намира, че обжалваното определение на Административен съд София град е валидно и допустимо, но неправилно, поради което следва да бъде отменено и предварителното изпълнение на заповедта да бъде спряно до влизане в сила на съдебен акт по законосъобразността на процесната заповед. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав