Определение № 216 от 15.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 200/2011 г.

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. А. Д. от[населено място] срещу разпореждането на В. окръжен съд, № 988 от 31.01.2011г. по в.гр.д. № 876/2010г., с което е върната касационна жалба вх. № 4999/06.12.2010г., подадена от Н. А. Д. срещу решението на същия съд № 1264 от 01.11.2010г. по в.гр.д. № 876/2010г.

Постъпила е частна жалба и от [фирма][населено място] срещу определението на В. окръжен съд № 3683 от 24.11.2010г., постановено по в.гр.д. № 876/2010г.

1. По частната жалба на Н. Д.:

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу разпореждане на въззивен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2, изр. първо, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 279 ГПК. За да се произнесе по същество на частната жалба ВКС съобрази следното:

За да върне касационна жалба на Н. Д. въззивният съд е приел, че не са изпълнени указанията на съда за отстраняване нередовността й – жалбата не е приподписана от адвокат в указания от съда срок.

Частният жалбоподател намира разпореждането за неправилно като счита, че изискването за приподписването на касационната жалба от адвокат има пожелателен характер.

Жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Дадените от съда с разпореждания от 15.12.2010г. и от 05.01.2011г. подробни указания за отстраняване нередовността на касационната жалба, включително за приподписването й от адвокат, са редовно съобщени на частния жалбоподател. В дадения от съда едноседмичен срок нередовността не е отстранена – касационната жалба не е приподписана от адвокат и постъпилото изложение на основанията за допускане на касационно обжалване също е подадено от частния жалбоподател, без да е приподписано от адвокат. Частният жалбоподател не твърди да има юридическа правоспособност. Изискването на чл. 284, ал. 2 ГПК за приподписване на касационната жалба от адвокат е императивно и при неотстраняване на нередовността, съгласно чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК касационната жалба следва да се върне.

По изложените съображения частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

2. По частната жалба на [фирма]:

С обжалваното определение № 3683 от 24.11.2010г., постановено по в.гр.д. № 876/2010г. на ВОС, на дружеството са присъдени 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и е оставено без уважение искането за присъждане на разликата над 150 лв. до 3 722,58 лв. Със същото определение е оставена без разглеждане молбата на [фирма] за изменение на решението относно разноските, дължими за първоинстанционното производство и определени по реда на чл. 247 ГПК.

Частният жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво решаване от съдилищата на въпроса за определяне размера на адвокатското възнаграждение по трудови дела с определен материален интерес – по чл. 7, ал. 1, т. 1 или по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

ВКС констатира, че е налице противоречива съдебна практика по поставения от частния жалбоподател въпрос, поради което следва да се допусне касационно обжалване на определението на В. окръжен съд.

В отговор на поставения въпрос настоящият състав на ВКС намира за правилно изразеното в обжалваното определение, а също и в определение № 368/2009г. по ч.гр.д. № 387/2009г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 1355/2010г. по гр.д. № 978/2009г. ІV г.о. ВКС, становище, че приложима относно размера на адвокатското възнаграждение по трудови дела е специалната разпоредба на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която минималното възнаграждение за защита по трудови дела е 150 лв. Разпоредбата определя размера на адвокатското възнаграждение според вида на делото, и предвид социалната й функция да облекчи достъпа до съдебна защита на работниците и служителите във връзка с нарушени трудови права, следва да се прилага при всички трудови дела, включително и по искове за парични вземания.

С оглед дадения отговор на поставения въпрос определението на въззивния съд, с което юрисконсултското възнаграждение за осъществената от юрисконсулта на [фирма] защита по делото е определена на 150 лв., е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение