Определение № 1101 от 31.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 439/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на „Кария фиш трейдинг“ ООД със седалище гр. Каварна, срещу определение № 9976 от 20.10.2023г. по адм. д. № 8108/2023г. на Върховния административен съд /ВАС/, с което на основание чл. 159, т. 4 АПК е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Заповед № РД – 02 – 15 - 95 от 04.07.2023г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която е одобрен проект за Общ устройствен план /ОУП/ на община Шабла, фаза окончателен проект и Правила и нормативи за прилагането на ОУП, в частта за територията, в която попада поземлен имот /ПИ/ идентификатор № 24102.37.198 по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на землището на [населено място], общ. Шабла и с което определение е прекратено производството по делото. С частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие с основни принципи на националното и европейското право. Твърди, че като концесионер със сключен 25 годишен договор за имот, засегнат от ОУП, има правен интерес от оспорване на заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството в оспорената част. Посочва в тази връзка, че жалбата е подадена от дружеството като заинтересовано лице и да не се прилаган специалните норми на чл. 127 ал. 12 и ал. 13 ЗУТ. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по съществото на спора. Ответникът Министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител юрк. Цветкова, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение тричленен състав на ВАС е приел, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване на заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството в оспорената й част, поради това, че не попада в кръга на лицата, за които законът е предвидил активна процесуална легитимация за оспорване на ОУП. Приел е, че съобразно чл. 127, ал. 12 ЗУТ, лицата, които имат право да оспорват ОУП, са собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от неговите предвиждания, а съобразно ал. 13 на тази разпоредба непосредствено засегнати са имотите, за които е предвидено изграждане на обекти – публична общинска или държавна собственост, или за които се установяват ограничения на собствеността с цел защита на обществени интереси. Посочил е, че жалбоподателят нито твърди, нито се легитимира като собственик на имота по отношение на който се оспорва заповедта – ПИ идентификатор № 24102.37.198, тъй като от доказателствата е установено, че имотът е частна общинска собственост, който е предоставен на концесия на дружеството – жалбоподател. Приел е и че липсва втората предпоставка, а именно имотът не е с предвидено изграждане на обект – публична собственост на държавата или общината. Посочил е, че тук следва да бъде отчетена и волята на законодателя, вложена в нормата на чл. 127 ал. 12, ограничаваща кръга от субекти с признато право за оспорване на ОУП, за разлика от кръга от лицата по чл. 131 ЗУТ, разполагащи с правен интерес от оспорване на подробен устройствен план. Поради това е приел, че като лице, което не е заинтересувано лице по смисъла на чл. 127, ал. 12 и ал. 13 ЗУТ, дружеството - жалбоподател няма активна легитимация да оспорва заповедта, поради което е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. При правилното приложение на закона тричленният състав на ВАС е приел, че жалбоподателят не е от кръга на заинтересованите лица, за които законодателят е признал право на оспорване на ОУП. Правилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 127, ал. 12 във връзка с ал. 13 ЗУТ, който е специалният закон, очертаващ кръга от лицата, които са непосредствено засегнати от приемане и изменение на ОУП, и за които е налице правен интерес от оспорването му, съответно за които е признато право на жалба. В съответствие със събраните доказателства съдът е достигнал до извод, че тъй като жалбоподателят не се легитимира като собственик на недвижимия имот ПИ идентификатор № 24102.37.198, засегнат от одобрения ОУП, то той не е от кръга на заинтересованите лица и за него не е налице правен интерес от оспорване на заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Правилно е отчетена в случая волята на законодателя, изразена в приетата нова норма на чл. 127 ал. 12 ЗУТ, след решение на Конституционния съд, с която е определен по – ограничен кръг лица, за които е признато право на оспорване на ОУП, в сравнение с кръга на активно легитимираните лица по чл. 131 ЗУТ да оспорват ПУП. Неоснователно е и възражението за неправилност на определението, поради противоречие с основни принципи на национално и европейското право и Конституцията на Република България. Чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБългария предвижда обжалваемост на всички административни актове при наличието на правен интерес от оспорването им, а именно пряко и непосредствено засягане на права или законни интереси на граждани и организации. Текстът на разпоредбата предвижда, че „Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон“. Видно от посоченото конституционната норма изрично предвижда обжалваемост при пряко и непосредствено засягане, а в случая кръга на лицата, които са определени като засегнати е очертан от разпоредбата на чл. 127, ал. 12 във връзка с ал. 13 ЗУТ. Съответно и при преценката за непосредствено засягане жалбоподателят не попада в кръга на тези лица, които специалният закон е определил за такива, предвид това, че не се легитимира като собственик на ПИ идентификатор № 24102.37.198, който е частна общинска собственост, а като концесионер, т.е. лице, за което не е налице право да оспорва съгласно приложимия специален закон. Неоснователно е и искането на жалбоподателя да не бъдат прилагани приложимите в случая норми на чл. 127 ал. 12 и ал. 13 ЗУТ, тъй като в случая и конституционната разпоредба предвижда очертаването на този кръг със законови норми. По изложените съображения оспореното определението като правилно следва да бъде оставено в сила.