Решение № 3771 от 03.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 160/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от директор на дирекция „Вътрешна сигурност“ /ВС/ – Министерство на вътрешните работи /МВР/, чрез процесуален представител, срещу Решение № 4852 от 28.10.2025 г., постановено по адм. дело № 774/2025 г. на Административен съд /АС/ - Пазарджик, с което е обявена нищожността на Заповед № 7855з-468/18.06.2025 г. на директора на дирекция ВС - МВР. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу посочената заповед. Ответникът по касационната жалба - А. Г. С., чрез процесуален представител, в писмен отговор, писмено становище и съдебно заседание оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. С оспорената пред съда Заповед №7855з-440/09.06.2025г., на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2 и чл. 181а от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 10, ал. 1 от Наредба за командировките в страната във вр. със Заповед № 8121з-168/20.02.2025г. на Министъра на вътрешните работи и докладна записка № 3282р-15506/30.05.2025г. с цел обезпечаване и подпомагане на дейностите по гранично наблюдение и противодействие на незаконното преминаване на чужденци през територията на страната в зона на българо-турската граница, главен инспектор А. Г. С. - началник на сектор 01 „Превенция на корупцията и анализ на корупционния риск“ към отдел 07 „Превенция на корупцията“ при Дирекция „Вътрешна сигурност“– МВР е командирован в Гранично полицейско управление - Резово към Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Елхово при ГДГП-МВР, за периода от 19.06.2025 г. до 18.07.2025г. включително. За да прогласи нищожността на оспорената пред него Заповед № 7855з-468/18.06.2025 г. АС - Пазарджик е приел, че независимо от позоваване на разпоредбата на чл. 181а от ЗМВР и Заповед № 8121з-168/20.02.2025 г. на министъра на вътрешните работи за делегиране правомощията от министъра към директорите на дирекции, същите са с определен структурен обхват, „в съответната структура“. Това уточнение според съда ограничава директора на дирекция „Вътрешна сигурност“ да командирова служители единствено в рамките на тази структура, не и в различна, каквато съгласно чл. 37 ЗМВР е Главна дирекция „Гранична полиция“. За командироване от вида на процесното директорът на дирекция „Вътрешна сигурност“ не е оправомощен, тъй като се касае командироване в различни структури в МВР. Решението е законосъобразно. Административен съд Пазарджик е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е събрал и обсъдил относимите към спора доказателства и не е допуснал нарушения при анализа им. Настоящият съдебен състав изцяло споделя извода на първоинстанционният съд, че липсата на компетентност на органа и упражняване на непредвидено в закона правомощие във връзка с командироването на държавни служители влече най тежкия порок на административния акт – нищожност по см. на чл. 146, т. 1 от АПК. Правилно АС - Пазарджик приема, че Главна Дирекция „Гранична полиция“ и Дирекция „Вътрешна сигурност“ са различни структури на МВР – съответно по чл. 37, ал. 1, т. 1 и по т. 4 от ЗМВР. Правилно съдът е установява, че А. С., заемащ длъжността началник на сектор 01 „Превенция на корупцията и анализ на корупционния риск“ към отдел 07 „Превенция на корупцията“ при Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР е ръководен служител по см. на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Предвид заеманата длъжност и по арг. от 158, т. 1 ЗМВР министърът на вътрешните работи, като орган по назначаването на държавните служители на висши ръководни или ръководни длъжности в МВР притежава правомощието да командирова ръководните служители или оправомощено от него лице. В представената по делото Заповед № 8121з-168/20.02.2025г., т. 2 са предоставени правомощия на директорите и заместник директорите на главни дирекции, вкл. и на дирекция „Вътрешна сигурност“ да командироват служители по чл. 143, ал. 1, т. 3 и т. 6 от ЗМВР (ръководни и изпълнителски длъжности в съответната структура на МВР), съгласно чл. 181а от ЗМВР и чл. 10 от Наредбата за командировките в страната. Правилно решаващият съд оценява като ограничение посочването „в съответната структура на МВР“. В този смисъл неоснователни са възраженията на касатора за неразбиране на понятията „съответната структура“ и на „ръководена дирекция“ - т. 2 и т. 3 от заповедта за оправомощаване. Анализът на съдържанието на Заповед № 8121з-168/20.02.2025г. не може да обуслови извод за възможност за оправомощаване за командироването на лице от една структура в друга. Според т. 1 главният секретар може да командирова директорите на главните дирекции без ограничения, според т. 2 директорите и заместник директорите на дирекции могат да командироват техните служители, заемащи ръководни и изпълнителски длъжности в техните структури, а според т. 3 директорите на регионални дирекции, към които се приравнява и ДМОС, командироват служители по чл. 143, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗМВР само в рамките на ръководените от тях дирекции. Правомощието за командироването от една структура в друга може да притежава единствено органът, на който са подчинени и двете структури. Предвид установеният най-тежък порок на оспорения административен акт и само с оглед пълнота на изложението, касационният състав посочва, че споделя и изводите на АС-Пазарджик по отношение незаконосъобразността на Заповед № 7855з-468/18.06.2025 г. поради нарушение на форма и допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с мотивите на акта и упражняване на правомощието при условията на оперативна самостоятелност. Към изводите му настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК и не следва да ги преповтаря. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в доказан по делото размер от 383 /триста осемдесет и три/ евро, договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 05.12.2025 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, Пето отделение