Определение № 3210 от 18.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2326/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба /озаглавена като касационна жалба/ на Й. Желева чрез пълномощника си адв. М. Василева срещу определение №135/22.01.2024г. постановено по адм. дело № 21/2024г. по описа на Административен съд – Добрич, с което е оставена жалбата й без разглеждане и производството по делото е прекратено. С жалбата са наведени доводи за необоснованост и незаконосъобразност на постановеният съдебен акт, като се иска неговата отмяна. Ответната страна – Общински съвет- Добрич, редовно уведомена и не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение в настоящият съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на частната жалба намира, че същата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С обжалваното определение на основание чл. 159, т. 1, т. 4 и т. 5 от АПК Административен съд – Добрич е оставил без разглеждане жалбата на Й. Желева срещу решение №39-4 по Протокол №39/22.10.2022г. на Общински съвет – Добрич, в частта му по т. I и т. II, в които Програмата за управление и разпореждане в част II Обхват и съдържание на програмата, точка 6 Продажба на общински имоти, подточка 2 Продажба на земеделски земи /лозя/ е допълнена с поземлен имот с идентификатор 72624.900.57 по КК на град Добрич и е дадено съгласие за продажба на имота чрез публичен търг с тайно наддаване при първоначална тръжна цена от 10 930.00 лева и е прекратил производството по адм. д. № 21/2024 г. по описа на Административен съд - Добрич. За да постанови този резултат административния съд е приел, че решението на Общински съвет – Добрич в частта му по т. I, с която е допълнена програмата за управление и разпореждане с поземлен имот с идентификатор 72624.900.57 по КК на град Добрич, няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не подлежи на съдебен контрол, тъй като програмата за управление и разпореждане с имоти общинска собственост е акт без самостоятелно правно значение, поради което на основание чл. 159, т.1 от АПК жалбата срещу решението в частта по т. I е процесуално недопустима. По отношение на жалбата в частта по т. II., в която е дадено съгласие за продажба на поземлен имот с идентификатор 72624.900-57 по КК на град Добрич чрез публичен търг с тайно наддаване е и одобрена предложената цена за продажбата му е приета за процесуално недопустима като подадена от лице без правен интерес съгласно чл. 159, т. 4 от АПК, тъй като за Й. Желева не е налице пряк и легитимен правен интерес от обжалване в тази част. Съдът е приел, че Желева не е засегната от обжалваното решение, а от заповедта на кмета на общината по чл. 83, ал. 1 от Наредбата, спорът за законосъобразност на която е приключил и не подлежи на пререшаване. На последно място съдът е приел, че жалбата в частта й относно искането за отмяна на решението на Общински съвет – Добрич в оспорените му части е процесуално недопустима и поради просрочие. Определението е правилно като краен резултат. Настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд за недопустимост на оспорването на решението на Общински съвет-Добрич, поради липсата на правен интерес за жалбоподателя. Атакуваното решение на ОбС - Добрич поражда права и задължения за определени правни субекти, нито засягат тяхната правна сфера по неблагоприятен начин. Правният интерес е процесуалноправно понятие и се свързва с призната от закона възможност да се търси съдебна защита. Право да оспорват административните актове имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от тях или за които те пораждат задължение. Ако административният акт има пряк правопроменящ, правопрекратяващ или правопогасяващ ефект по отношение правата и законни интереси на лицата, е налице правен интерес. Правният интерес трябва да е непосредствен и пряк, което означава че със самата отмяна на оспорения административен акт ще се отстрани настъпващата или настъпилата щета от изпълнението на административния акт. Претендираната отмяна на процесното решение в посочената част няма да доведе пряко до позитивна или негативна промяна в правна сфера на жалбоподателя. Правилно административния съд е приел, че с оспорването на решението на общинския съвет се цели преразглеждане на законосъобразността на проведения търг и резултатите от него, което правилно е прието за недопустимо, тъй като е налице влязло в сила съдебно решение № 11956/05.12.2023 г. постановено по адм. дело № 7697/2023 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила решение № 237/30.05.2023 г. по адм. дело № 5/2023г. на АС Добрич, и с което със сила на присъдено нещо е признато, че заповедта за определяне на спечелилия търга участник e законосъобразен административен акт. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение