Определение № 74 от 18.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 252/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. С. Д. от [населено място] срещу разпореждане № 574 от 03.11.2021 г. по ч. в. т. д. № 468/2021г. на Варненски апелативен съд, с което е върната подадената от същото лице частна касационна жалба вх. № 333/11.01.2016 г. срещу постановеното по делото определение № 3631 495 от 12.10.2021 г. В частната жалба се поддържа, че атакуваното разпореждане е неправилно, тъй като указанието за заплащане на държавна такса по върнатата частна касационна жалба е изпълнено, а преценката дали дадените в т. 1 и т. 2 от разпореждане № 482 от 14.10.2021 г. указания подлежат на изпълнение е в компетентността на Върховен касационен съд. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. За да върне частната касационна жалба на Д. С. Д., въззивният съд е приел, че същият не е изпълнил в цялост дадените му указания за отстраняване нередовностите на тази жалба. Обжалваното разпореждане е правилно. С разпореждане № 482 от 14.10.2021 г. въззивният съд е указал на подалия частна касационна жалба вх. № 333/11.01.2016 г. Д. С. Д. да представи: 1. Доказателства за притежавана от същия юридическа правоспособност, а в случай на липса на такава, жалбата да се приподпише от надлежно упълномощен за целта адвокат с представяне на пълномощно; 2. изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК; 3. доказателства за внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС. В изпълнение на дадените указания е депозирана молба вх. № 3976 от 28.10.2021 г., с която е представен документ за платена държавна такса в размер на 15 лв. По отношение на останалите две указания частният касатор е заявил, че „не се изисква изпълнение“ и че това ще го прецени ВКС. Това становище на страната не може да бъде споделено. Част от изискванията за редовност на касационните жалби, в т. ч. и на частните касационни жалби, е да бъдат приподписани от адвокат и да бъде представено адвокатско пълномощно, освен ако самият жалбоподател не или неговият представител има юридическа правоспособност (чл. 284, ал. 2 ГПК), както и да бъде представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК (чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК). Неизпълнението на всяко от предвидените в процесуалния закон изисквания за редовност на жалбите е самостоятелно основание за връщането им, което с изричната разпоредба на чл. 286 ГПК е предоставено в правомощията на въззивния съд в качеството му на администриращ жалбите (чл. 285 ГПК). С оглед на това, че посочените две указания не са изпълнени от частния касатор, въззивният съд правилно е преценил, че са налице предпоставките за връщане на частната касационна жалба. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение