Определение № 521 от 28.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 504/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Обжалвано е определението от 11.02.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 1421/2010 г. на Софийски градски съд, административно отделение, 3а състав, с което е оставено без уважение възражение вх.4479/21.01.2010 г. по чл.423 от ГПК против заповед за изпълнение на парично задължение № 204/15.05.2009 г., постановено по гр.дело №3825/2009г. на СПС-ІІІ г.о., 89 състав, като неоснователно. Със същото определение е оставено без разглеждане особено искане за спиране на изпълнителните действия по изп.д. № 20098380405018/2009 г. по описа на ЧСИ М. Б. Жалбоподателката К. Д. Т. иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. В писмен отговор ответникът “ Т. София” Е. счита обжалваното определение за правилно и обосновано. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, участваща в процеса. В частта, с която е оставено без уважение възражението по чл.423 от ГПК частната жалба е процесуално недопустима. Определенията на въззивен съд, постановени по реда на чл. 423, ал.1 ГПК не подлежат на инстанционен контрол. По съществото си производството е извънинстанционно, тъй като е насочено към отмяна на влязла в сила заповед. Актовете постановени по този ред по принцип не подлежат на обжалване. Актът по чл. 423 ГПК не е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито обжалването му е предвидено изрично в закона. Софийски градски съд се е произнесъл не в качеството си на въззивна инстанция, а в рамките на възложените му от процесуалния закон правомощия в извънинстанционно производство. Липсва изрична норма, която предвижда обжалване на определението, поради което постановеното от въззивния съд съдебен акт е окончателен. След като законът не допуска правото на касационно обжалване, неправилното посочване от въззивния съд не го създава. Не се касае за неправилно определен срок, а за инстанционен контрол, който се урежда от ГПК. Определението, с което е оставено без разглеждане искането за спиране изпълнителните действия по образуваното изпълнително дело е постановено за първи път от въззивния съд, поради което за него не нужно да се са налице предпоставките на чл.280 ГПК. Касае се за определение, което по своя характер е преграждащо и подлежи на инстанционен контрол пред ВКС на основание чл.274, ал.2 във връзка с ал.1, т.1 ГПК. Когато с възражението е подадено и искане за спиране на изпълнението по чл. 420, ал. 1 ГПК, то се разглежда от въззивния съд. Съгласно чл. 423, ал. 4 ГПК само искане по чл. 420, ал. 2 ГПК се разглежда от районния съд при приемане на възражението от въззивния съд. Ако не приеме възражението, последицата е като при липса на подадено в срок възражение, при което спиране на изпълнението е недопустимо. Съдът е следвало да остави без уважение направеното искане, а не да го остави без разглеждане поради липсата на компетентност. Като краен резултат определението в тази част следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното ВКС, Търговско отделение, Първо отделение в настоящия си състав