Определение № 2123 от 28.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1243/2025 г.
ВКСIV гражданско отделение28.04.2025reporting judge Мария Христова
Ruling
ОТМЕНЯ определение №495/04.02.2025г. постановено по ч.гр.д.№335/2025г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение. ВРЪЩА делото на състава на Върховен касационен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Ц. М. М., чрез адвокат А. К., срещу определение №495/04.02.2025г. постановено по ч.гр.д.№335/2025г. на Върховен касационен съд. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно. При постановяването му съдът не е съобразил обстоятелството, че предмет на първоинстанционното производство е иск за вещни права върху недвижим имот и съединени с него искове, поради което приложимо е изключението предвидено в разпоредбата на чл.280, ал.2, т.1 от ГПК. Претендира за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответниците Д. А. А., Л. И. Л. и М. Л. М., редовно уведомени не са депозирали писмен отговор и не изразяват становище по жалбата. Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение е върната частната касационна жалба на Ц. М. М. срещу определение от 25.11.2024г. на Окръжен съд – Плевен по ч.гр.д.№804/2024г., с което е потвърдено постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение на Районен съд – Левски. За да постанови този резултат, съдът приел, че производството пред Районен съд – Левски било образувано по предявени искове с цена от 4 931,37лв. Същото приключило с постановеното решение №135/25.06.2024г., с което съдът се произнесъл и по отговорността на страните за сторените по делото разноски. Изложил, че с определение от 13.09.2024г. първостепенният съд отхвърлил искането на Ц. М. М. за изменение на решението в частта за разноските, което било потвърдено с обжалваното определение. Направил извод, че с оглед цената на исковете и разпоредбата на чл.274, ал.4 от ГПК вр. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК обжалваното въззивно определение е изключено от касационен контрол. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. по граждански дела, и до 20 000лв. по търговски спорове, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Обжалваното определение е постановено в производство с предмет искове предявени от Д. А. А. срещу Ц. М. М., Л. И. Л. и М. Л. М., както следва: за прогласяване нищожността на нотариалното удостоверяване на подписа на пълномощно рег. №188/21.11.2022г.; за прогласяване недействителността на договор за покупко-продажба обективиран в нот.акт №108, т.8, рег.№4772, дело 846/2022г., като сключен поради липса на съгласие и представителна власт, както и поради липса на предписана от закона форма, както и иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване на владението върху подробно описаните недвижими имоти. В условие на евентуалност бил предявен и иск за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба обективиран в нот.акт №108, т.8, рег.№4772, дело 846/2022г., като сключен от лице, което не е могло да разбира действията си и да ги ръководи. С оглед на изложеното, разгледаните искове попадат в предвиденото в чл.280, ал.3, т.1 от ГПК изключение (вещен иск и съединените с него облигационни искове с правно основание чл.26 и чл.42 от ЗЗД), поради което постановеното по тях въззивно решение ще подлежи на касационно обжалване (определение по ч.гр.д.№2058/2021г. на ВКС, ІV г.о.). Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.3 от ГПК, определението на съда за допълване или изменение на решението в частта за разноските също ще подлежи на касационно обжалване, тъй като редът за оспорването му е този, по който подлежи на обжалване самото решение. Не са налице основания за връщане на подадената частна касационна жалба, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на състава на ВКС за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение