Определение № 380 от 04.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 348/2010 г.

ВКСIII гражданско отделение04.08.2010

Ruling

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1070/09.12.2009 год. по ч.гр.д. № 1017/2009 год. на Окръжен съд[населено място]. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Grounds

Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ц. Г. Ц. от[населено място], приподписана от адв. Д. Ц. срещу определение №1070/09.12.2009 год. по ч.гр.д. № 1017/2009 год. на Окръжен съд[населено място], с което е потвърдено определение на П. районен съд постановено по ч. гр.д. №3110/2003 год., с което е отменено допуснатото обезпечение на бъдещ иск с пр. осн. чл. 135,ал.1 ЗЗД на Ц. Г. М. срещу Е. Е. З., А. З., С. А. и А. Б. А., изразяващо се в налагане на възбрана върху апартамент №16, находящ се в[населено място], ул. „П.”, №3. В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна. С изложението по чл. 284,ал.1, т.3 ГПК като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи това по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Сочи се, че при постановяване на атакуваното определение съдът не е изследвал въпроса дали на практика възбраната е била наложена като от друга страна липсват доказателства дали имота съществува. Ответниците по касационната частната жалба – Е. Е. З., А. З., С. А. и А. Б. А., не вземат становище по нея. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.2 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Въпреки нейната редовност, при въведеното с ГПК / обн. Д.в. №59/20.07.2007 год./ факултативно касационно обжалване на определенията по чл.274,ал.3 ГПК, при обжалването е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителните изисквания за подбора на частните жалби, обуславящи допустимостта на касационното производство и разглеждането на жалбите по същество, посочени в разпоредбата на чл. 280,ал.1 ГПК във вр. чл. 274,ал.3 ГПК. На първо място следва да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното определение и да е определил решаващите изводи на съда по него. На второ място касаторът следва да е посочил и обосновал при коя от хипотезите на чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК този въпрос е разрешен или защо има значение за точното приложение на закона и развитието на правото. В случая касаторката не е изпълнила тези законови изисквания. Визираните от нея въпроси нямат отношение към производството по чл. 321 ГПК / отм./, поради което не са били и предмет на разглеждане от въззивната инстанция. Същевременно посоченото основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК не е обосновано по никакъв начин. С оглед на това, касационното обжалване на атакуваното въззивно определение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение,

Cited provisions

9