Определение № 36 от 20.01.2009 г. на ВКС по т. д. № 372/2008 г.

Производството е образувано по частна жалба на “Б” А., гр. В. против разпореждането от 25.09.2008 г., постановено по гр.дело № 2861/2003 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е разпоредено жалбоподателят да бъде уведомен, че за да бъде изпратена молбата му за спиране на изпълнението на решението, следва да представи обезпечение по чл.282, ал.2, т.1 ГПК. Жалбоподателят иска отмяна на разпореждането като основаният му довод е, че не е от компетентност на апелативния съд преценката дали следва да се внесе обезпечение по направеното в касационната жалба искане за спиране изпълнението на въззивното решение. Според жалбоподателя тази компетентност принадлежи на ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение приема подадената частна жалба за недопустима. Предмет на частната жалба е разпореждане, с което не се прегражда производството по делото, поради което то не подлежи на касационен контрол. Съгласно чл. 274 от ГПК на касационен контрол подлежат определенията, респ. разпорежданията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби преграждащи по-нататъшното развитие на делото или за които изрично в закона е посочено, че подлежат на обжалване. Разпореждането не е от посочената категорията актове, поради което частната жалба като недопустима ще следва да бъде оставена без разглеждане. Следва за пълнота да се отбележи, че то е неправилно. Разглеждането на молбата за спиране изпълнението на въззивното решение е от компетентност на ВКС, от което следва извод, че ВКС ще определи вида на обезпечението, съгласно разпоредбата на 282, ал.2 ГПК. С оглед на изложеното ВКС, Търговска колегия, първо отделение