Определение № 15 от 09.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 179/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], гр. П. против въззивното решение на П. окръжен съд № 1541/ 10.11.2010 год. по в.гр.д.№ 2619/2010 год., с което е потвърдено решение № 1989/18.06.2010 год. по гр.д.№ 15 706/2009 год. и е отхвърлен, като неоснователен, предявения от касатора, като ищец, срещу Елеан Г. И. иск по чл.266 ЗЗД за сумата 1037.63 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за изработка, заедно с дължимия ДДС, с предмет- озеленяване на двор на къща- поземлен имот с пл.№ 149 от 575 кв.м., находящ се в[населено място], П. област, [община], м. „Г. чешма”. Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно въведеното от законодателя, с нормата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията и, публикувана в ДВ бр.100/21.12.2010 год., ограничение от обсега на касационния контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и, до 10 000лв.- за търговски дела, във втората от които категории попада и обжалваното решение на ПОС, предвид предмета на дейност на ищеца [фирма] и характера на твърдяната, като възложена му за изпълнение работа - арг. от чл.286, ал.1 ТЗ. Следователно липсата на процесуална възможност и ред за последващ въззивния инстанционен контрол, осъществяван от ВКС е отрицателна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, която в случая възпрепятства разглеждането на касационната жалба по същество. Без значение в тази вр. е обстоятелството, че производството по делото пред П. е било образувано преди посоченото по- горе изменение на процесуалния закон. С § 25 ПЗР на ЗИДГПК законодателят изрично е предвидил, че само висящите производства се приключват по досегашния ред и доколкото не е обвързал висящността на делото с момента на постъпване на исковата молба в съд, какъвто подход е възприет с § 1 и сл. ПЗР на ГПК, то следва да се приеме, че релевантна е висящността на делото в касационната инстанция. Несъмнено е, че тази висящност пред ВКС настъпва от момента на подаване на касационната жалба в канцеларията на администриращия същата съд, начало на която в случая е датата 12.01.2011 год.. Или предвид характера на нормата на чл.280, ал.2 ГПК, в горепосочената и редакция и действието на същата във времето, то приложното и поле обхваща и вече възникналите процесуални правоотношения, поради което последните, както е в разглеждания случай стават недопустими и подлежат на прекратяване. Водим от тези съображения настоящият състав на Върховният касационен съд, второ отделение, търговска колегия, на осн. чл.286, ал.1, т.3 ГПК