Решение № 691 от 22.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9634/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез процесуален представител, против решение № 1018/22.07.2025 г., постановено по адм. д. № 169/2025 г. по описа на Административен съд София-област (АССО). С обжалваното решение АССО е отменил Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2020 г., с изх. № 02-230-6500/992 от 10.03.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е намалено финансирането по заявление за подпомагане УИН 23/260520/03508 по схеми и мерки СЕПП, СПП, ЗДП, СПК и МЗС, общо в размер на 3651.73 лева; върнал е делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне в съответствие с указанията, дадени в мотивите на решението и е осъдил ДФЗ да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителнo основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения за неправилност на изводите на съда, че оспореният акт не съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Твърди, че от изложените пояснения в съдържанието на уведомителното писмо, в съответните колони, са изложени достатъчни мотиви за издаването на административния акт. Иска обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски за две съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът – Й. А. Н., чрез процесуален представител адв. Стойкова, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в писмена молба. Иска обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Уведомително писмо с изх. № 02-230-6500/992 от 10.03.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2020 г., в частта, с която е намалено финансирането по заявление за подпомагане УИН 23/260520/03508 по схеми и мерки СЕПП (Схема за единно плащане на площ), СПП (Схема за преразпределително плащане), ЗДП (Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда), СПК (Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури) и МЗС (Схема за млади земеделски стопани), общо в размер на 3651.73 лева. Въз основа на доказателствата, приложени с административната преписка и събрани в съдебното производство, съдът е приел за безспорно установено от фактическа страна, че Й. А. Н., с УРН: 714838, е подала заявление за подпомагане УИН 23/260520/03508 по схеми и мерки за директни плащания базирани на площ за кампания 2020 по СЕПП, СПП, ЗДП, СПК, МЗС и подмярка 13.1/HP 1. Установено е от съдържанието на оспореното УП, че по заявлението за подпомагане за кампания 2020 са били извършени задължителни административни проверки и/или проверки на място в съответствие с чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), като данни за резултатите от тези проверки не са отразени в акта или в друг документ, приложен към преписката. В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд, ответникът е представил писмено становище, в което излага мотиви за издаването на оспорения административен акт. Първоинстанционният съд е кредитирал заключението на вещото лице по приетата и неоспорена съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), според която се установява процента на наложената ставка на корекция за кампания 2020, посочен е размера на декларираните площи по всяка една от схемите и мерките за кампания 2020, определен е процентът на възстановяване на ФД по всяка от мерките, както и конкретните суми определени за възстановяване. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че административният акт, в оспорената му част, е издаден от компетентен орган, но не са посочени конкретни правни и фактически основания за издаването му, съответно липсват изложени мотиви относно материалноправните предпоставки за извършеното намаляване на финансовото подпомагане. Съдът е достигнал до извод, че административният орган е посочил размера на намаленията по различните мерки, но никъде в обстоятелствената част на оспорения административен акт не е изложил основанията, въз основа на които е направено намаление. Посочено е, че нито в поясненията към съответните колони, нито другаде в административния акт, се сочи кои точно от цитираните основания за намаляване на субсидията са приложени в конкретния случай, като това не става ясно и от придружаващите акта и приложените към преписката писмени доказателства. С оглед посочените съображения, АССО е отменил административния акт, в оспорената част, като постановен в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От изложеното в таблицата и поясненията под нея на Уведомително писмо с изх. № 02-230-6500/992 от 10.03.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ не може да се установи причината (фактическите основания), поради която е извършено намаление по съответните схеми и мерки за кампания 2020 г. Поясненията под таблица 1 „ Оторизирани суми (в лева)“, колона 3 „Намаления“ се отнасят за различни хипотези и при липсата на конкретно посочени факти, относими към подаденото заявление за подпомагане, не може да се прецени коя от тях приема органът, че е налице. Формално посочените правни основания не съставляват конкретно и индивидуализирано правно основание, въз основа на което е постановен съответният отказ спрямо конкретния адресат. Административният акт е мотивиран бланкетно, като изложените мотиви не позволяват извеждането на ясни, точни и недвусмислени изводи относно фактическите и правните основания за извършените намаления на заявената от Й. А. Н. сума по схемите и мерките за директни плащания, основани на площ, за кампания 2020 година. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че издаденият от него административен акт е мотивиран. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на Република България, мотивите на акта могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най - късно до изпращането на жалбата срещу акта на по - горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган потвърждава мотивирано акта. В случая конкретни съображения обаче за извършените намаления за субсидията в лева не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. В конкретния случай посоченото в Уведомителното писмо, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, не изпълнява изискването за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите на частичния отказ. Към придружителното писмо за изпращане на административната преписка в съда е приложено становище с изх. № 02-230-6500/992#2 от 27.03.2025 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Становището не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по - горестоящия административен орган. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в случая, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Неоснователно е оплакването на касатора за необоснованост на съдебния акт. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно ги е анализирал и въз основа на това не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и почиват на доказателствения материал. По изложените съображения решението на АССО е правилно като постановено в съответствие с приложимия материален закон, при липса на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. При отсъствие на пороците, посочени от касатора като отменителни основания решението следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на сторените от него разноски в касационното производство е неоснователно. Такива следва да се присъдят на ответника по касация в доказан по делото размер – 409,03 (четиристотин и девет и 0,03) евро, с равностойност 800 (осемстотин) лева, договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представен договор за правна защита и съдействие. С оглед фактическата и правна сложност на делото, както и фактът, че претендираната сума е в минималния предвиден размер, посочен в разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият съдебен състав намира направеното от касатора възражение за прекомерност за неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение