Определение № 12888 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10823/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с § 2 ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по частна жалба от „Професионален домоуправител Русе“ ЕООД, гр. Русе, преподписана от адв. Фанков, против Определение № 2778 от 30.09.2024 г., постановено по адм. д. № 738/2024 г. по описа на Административен съд – Русе. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен и претендира неговата отмяна по подробно изложени доводи. Ответникът по частната жалба – Директорът на Дирекция „ОДОП“- Варна при ЦУ на НА, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва нейната основателност. Настоящият състав на Върховния административен съд, Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: За да достигне до извод за недопустимост на предявената от дружеството жалба срещу Решение за отказан отвод № Р -03000324002550-099-001/28.05.2024г. на гл. инспектор по приходите в ТД на НАП- Варна и Решение за отказан отвод № Р -03000324002550-099-002/28.08.2024г. на гл. инспектор по приходите в ТД на НАП – Варна от участие в ревизия, възложена със ЗВР № Р-03000324002550-020-001/28.05.2024г., издадени от М. Г. – началник сектор в ТД на НАП- Варна, първостепенният съд е приел, че се оспорват административно- производствени действия, които не подлежат на самостоятелен контрол. Така постановеното определение е правилно. Специалните разпоредби на чл. 156, ал. 1 и ал. 2 ДОПК изрично предвиждат, че на обжалване пред съда подлежи единствено ревизионният акт и то след изчерпване на реда за неговия административен контрол от решаващия орган и само в частта, която не е отменена с решението по чл. 155 ДОПК. При надлежно възложена ревизия от териториално и персонално компетентен орган, определен по реда на чл. 112, ал.2, т.1 ДОПК, искането на ревизираното лице за отвеждане на участващ в производството орган по приходите се разглежда от органа, който я е възложил. Именно негова е преценката доколко са налице основанията за отвеждане по чл. 76, ал.1 ДОПК, с оглед на която той приема и съответното решение. Този негов акт обаче не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, а съставлява волеизявление, представляващо част от производството по издаване на РА по смисъла на чл. 21, ал.5 АПК. Това волеизявление не подлежи на самостоятелно оспорване, а неговата законосъобразност попада в обхвата на дължимата преценка в производството по оспорване на РА, в рамките на което се проверява доколко са спазени административнопроизводствените правила при неговото издаване. Определящо в случая е, че оспорените решения за отказан отвод не са годен обект на самостоятелно оспорване, поради което и на основание чл. 159, т.1 вр. с §2 ДР ДОПК законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че предявената срещу тях жалба е недопустима. Като е оставил същата без разглеждане и е прекратил производството по делото, решаващият състав е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. За пълнота на изложението следва да се посочи, че наведените в частната жалба многобройни доводи във връзка с наложените му предварителни обезпечителни мерки са неотносими към предмета на настоящото производство, а и вече са били заявени пред съда по предвидения процесуален ред за обжалване на действията на публичния изпълнител. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Първо отделение