Определение № 185 от 04.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 272/2010 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. М. Д., И. Б. И. и М. Б. С. от[населено място] чрез адв. Д. Б. от САК срещу решението на Пернишкия окръжен съд № 332 от 10.ХІ.2009 г. по в.гр.д.№ 524/2009 г., с което е оставено в сила решението на Р. районен съд от 9.V.2006 г. постановено по гр.д.№ 123/2005 г., с изключение на частта, в която е отхвърлен иска на Н. М. Д. против Б. И. Д. и Г. В. С. иск с правно основание чл. 108 от ЗС, в която е обезсилено това решение и е прекратено производството по делото (в тази част). Оставена е без разглеждане жалбата, подадена от Н. Д. против същото решение на Р. районен съд в частта му, с която е оставен без разглеждане предявения от Г. В. С. против Н. М. Д., М. Н. С. и Б. И. Д. насрещен иск с правно основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД като е прекратено производството по делото в тази част. Излагат се оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. От името на ответниците М. Н. С. и Г. В. С. чрез адв. Д. М. от Пернишката адв.колегия в срока по чл. 287 от ГПК е подаден отговор, в който се поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК. Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното: С обжалваното решение на Пернишкия окръжен съд е споделен изводът на първата инстанция за неоснователност на претенциите на ищцата Н. Д. срещу Б. Д., М. С. и Г. С. нищожност на договора за продажба на недвижим имот в[населено място] сключен между ответниците в нарушение на разпоредбите на чл. 22 ал.2 и ал.3 от СК(отм.), за признаване правото на собственост на ищцата и първия ответник и предаване на владението от ответниците С. на същия имот на основание чл. 108 от ЗС. От фактическа страна е установено, че имота, предмет на атакуваната сделка с нот.акт от 2004 г. между Б. Д. и М. С. представлява съпружеска имуществена общност, а разпореждането е извършено само от единия съпруг. Искът за оспорване на тази сделка е предявен в рамките на 6 месечния срок по чл. 22 ал.3 от СК(отм.). Претенцията по чл. 108 от ЗС е обусловена от изхода на първия спор. В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 от ГПК касаторите се позовават на материалноправния въпрос за характера на сделката разпореждане с недвижим имот съпружеска имуществена общност извършена само от единия съпруг без участието на другия, който (въпрос) е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящ правната воля на съда, обективирана в решението му по смисъла на т.1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ от 18.ІІ.2009 г. Формулиран е и процесуалноправния въпрос за обвързаността на съда от правната квалификация на иска, посочена от ищеца, или той (съдът) следва в рамките на наведените с исковата молба правнорелевантни факти да дефинира правната квалификация на претенцията. Отговорът на този въпрос обуславя преценката за съобразяване с изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Към жалбата са приложени решения на ВКС по сходни спорове, от които е видно наличието на противоречия в съдебната практика при решаването им, което обуславя основанието по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно основание. С оглед на изложеното, искането на касаторите за допускане на касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд е основателно и следва да бъде уважено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение