Определение № 4909 от 18.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3614/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на И. Пеев, чрез адв. Герджиков против Определение № 757/26.02.2024 г., постановено по адм. дело № 1195/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик /АС - Пазарджик/, с което е отменен даденият с определение от о.с.з. 05.02.2024 г. ход на делото по същество и е оставена без разглеждане жалбата на И. Пеев срещу Протокол за полицейско разпореждане от 07.12.2023 г., издаден от младши полицейски инспектор Б. Байдов при Районно управление /РУ/ - Пазарджик и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което иска да бъде отменено. Ответникът - Полицейски инспектор Б. Байдов при Районно управление - Пазарджик не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол пред настоящия съд. Разгледана по същество, частната жалба е основателна, поради следните съображения: Административният съд е приел, че оспореното разпореждане само формално притежава белезите на индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване по реда на АПК. Според съда по своето съдържание и същност процесният административен акт представлява предупреждение по чл. 65, ал. 1 от ЗМВР и като такова не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, защото не създава задължения, нито засяга или ограничава права или законни интереси на адресата му. Изложил е доводи, че с разпореждането се цели да се обезпечи нормален учебен процес, за който са налични данни, че жалбоподателят е смущавал, след възникнал конфликт с директорката на учебното заведение. Съдът е приел, че с разпореждането не се забранява на жалбоподателя да посещава детската градина изобщо, а това да се случва с покана на съответното длъжностно лице. При така изложените доводи е приел, че не е налице годен за оспорване акт, поради което е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. С Протокол за полицейско разпореждане от 07.12.2023 г. при изпълнение на възложените му функции полицейски инспектор Б. Байдов е разпоредил на И. Пеев да не посещава ЦДГ „Дъга“, гр. Пазарджик, без покана на длъжностно лице от управата на градината и де не прекъсва учебния процес без основателна причина. Следователно, както с оглед на своето съдържание, така и от формална страна /същото е в писмена форма и съдържа изброените в чл. 64, ал. 5 от ЗМВР реквизити/, разпореждането е административен акт по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, поради което и съгласно изричния текст на чл. 64, ал. 7 от ЗМВР подлежи на съдебно оспорване по реда на АПК. Съдържанието, редът и условията за издаването на полицейското разпореждане са уредени в чл. 64, ал. 1 - 7 от ЗМВР, а тези на полицейското предупреждение в чл. 65, ал. 1 - 3 от ЗМВР. В случая волеизявлението на полицейския служител няма характер на предупреждение да не се извършва правонарушение и уведомление за отговорността, която адресатът ще понесе, а с него се разпорежда на адресата конкретно поведение. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че определението за прекратяване на производството по подадената от И. Пеев жалба следва да бъде отменено, а делото - върнато на АС- Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия, като съдът извърши проверка за законосъобразност на оспореното полицейско разпореждане на основанията по чл.146, т.1 - т.5 от АПК. Разноски пред настоящата инстанция не са претендирани и не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение