Определение № 1958 от 20.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6620/2022 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба с правно основание чл. 248, ал. 1, предл. първо ГПК от адв. П. Чернева, в качеството й на процесуален представител на Т. Тодоров – ответник по касация по адм. дело № 6620/2022 г. по описа на Върховния административен съд. С молбата е направено искане за допълване на Решение № 8054 от 21.07.2023 г., постановено по адм.д.№ 6620/22г. по описа на ВАС, Трето отделение в частта за разноските. Твърди се, че въпреки своевременно направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за касационното производство, няма произнасяне от страна на Върховния административен съд по него. Иска се присъждането му, така както е претендирано. Ответникът по молбата за допълване – Българска народна банка чрез процесуалния си представител оспорва молбата с възражения в писмен отговор, получен по делото на 04.10.23г. Възраженията са, че съдът се е произнесъл по разноските, както и че от представените документи не се установявало безусловно заплащането на разноските. Настоящият състав на трето отделение на Върховния административен съд преценява обективираното в молбата искане за допълване на Решението на Върховния административен съд, в частта за разноските, като предявено в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и от надлежна страна, поради което същото е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането за допълване е неоснователно. С решението, чието допълване се иска, решаващият касационен състав е разгледал по същество подадената БНБ касационна и частна жалба, като е оставил в сила решението на първоинстанционния съд по съществото на спора, а го е изменил в частта за разноските. Тоест, отхвърлил е касационната жалба на БНБ и е уважил частната жалба на банката. В съдебно решение съдът не се е произнесъл по искането на Т. Тодоров за присъждане на разноските, направени от него за касационното производство. След като е налице своевременно искане за присъждане на разноски, по което съдът не се е произнесъл, е налице основание за допълване на решението му в частта за разноските, направени пред касационната инстанция. Правото на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за тази страна, в чиято полза е постановен съдебният акт. Ответникът по касационната жалба е претендирал като разноски за касационното производство, разходите, които е направил за адвокатска защита. Разноските следва да са доказани, както че са договорени, така и че са заплатени. Доказателствените средства за това са писмени документи - договор за адвокатска услуга и банкови документи за извършено плащане, в случай, че уговорката е за заплащане по банков път. В конкретния случай не е представен договор за адвокатска услуга, от който да се установи, каква е уговорката между страните, както относно обема на договорената адвокатска услуга, така и за цената й. Съгласно Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк.д. № 6/12г., ОСГТК, писмената форма на договора за адвокатска услуга, е за доказване. В конкретния случай, Тодоров не е представил договор за адвокатска услуга, сключен с адвокатското дружество "Маджаров и съдружници". Представената фактура № 0...514/14.04.2022г., издадена от АД "Маджаров и съдружници" с получател - Т. Тодоров е за целите на счетоводството на адвокатското дружество, но не може да замести писмения договор за адвокатска услуга. Искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 1 и ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия