Решение № 6669 от 6.7.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ Веселина-Н-86- В. Камарашки със седалище и адрес на управление в [населено място], община Котел против решение 16/21.02.2022г., постановено по административно дело 329/2021г. по описа на Административен съд- Сливен, с което жалбата на едноличния търговец против решение за налагане на финансова корекция 20/311/00921/3/01/04/04 с изх. 01-6500/2768 от 29.07.2021 г. на Зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" е отхвърлена. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради наличието на всички касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК- нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и се излагат подробни доводи в тази връзка. Поради това касационният жалбоподател моли за отмяната на оспореното съдебно решение и разрешаване на спора по същество с отмяната на оспорения административен акт. Претендира присъждането на направените в производството разноски. Ответникът в касационното производство- заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие представя писмен отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба поради липсата на сочените в нея касационни основания. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания и становището на ответника във връзка със събраните по делото доказателства, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в установения от чл.211, ал.1 от АПК срок, срещу решение, което подлежи на касационен контрол и от надлежна страна в производството, за която това решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол в първоинстанционното производство е решение за налагане на финансова корекция 20/311/00921/3/01/04/04 с изх. 01-6500/2768 от 29.07.2021 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с което на ЕТ Веселина-Н-86- В. Камарашки е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 201 833, 89 лева съгласно точка 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от "Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г." В решението е посочено, че дължимата сума възлиза на 201 765,45 лева. С предходно решение 20/311/00921/3/01/04/02 с изх. 01-6500/5610 от 18.09.2018 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", на едноличния търговец е определена финансова корекция в размер на 201 833, 89 лева на основание чл. 46, ал. 1 от Наредба 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР 2007-2013 г. (Наредба 30/2008 г.) поради неизпълнение на договорни задължения по договор 20/311/00921/30.10.2014 г. за осъществяване на проект 20/311/00921 от 16.05.2013 г. по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., сключен с Държавен фонд "Земеделие", с размер на безвъзмездната финансова помощ 237 649,39 лева. С решение 222 от 04.11.2020 г., постановено по адм. д. 223/2020 г., Административен съд- Сливен е отменил решение 20/311/00921/3/01/04/02 с изх. 01-6500/5610 от 18.09.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ само в частта, с която е определен размерът на финансовата корекция. За да постанови този резултат, съдът е приел, че ползвателят е нарушил както договорните си, така и нормативните си задължения, поради което за административния орган е възникнало право да поиска връщане на вече изплатените суми, ведно със законната лихва на основание чл.46, ал.1 от Наредбата. Съдът е съобразил, че Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г. е прогласена за нищожна, поради което размерът на финансовата корекция е неправилно определен. Именно поради това е отменил акта само в тази му част и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне единствено относно размера на финансовата корекция. Решението на АдмС- Сливен е оставено в сила с решение 4105/31.03.2021 г. по адм. д. 265/2021 г. на Върховния административен съд. Именно в изпълнение на посочените съдебни решения е постановено и решението на заместник-изпълнителния директор, което е било предмет на контрол пред първоинстанционния съд. В рамките на съдебното производство е изслушано и прието заключението на вещо лице относно начина на формиране на процесната финансова корекция. С решението си първоинстанционният съд е приел, че не са налице основанията по чл.146 от АПК, обуславящи незаконосъобразност на оспорения административен акт. Съдът е съобразил, че предмет на контрол в производството пред него е единствено размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ и е приел, че този размер е определен правилно от административния орган съобразно т.30 от Приложение І към Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г. Обжалваното решение е правилно. Чл.46, ал.1 от Наредба 30 предвижда, че неизпълнението на нормативни или договорни задължения от страна на ползвателя на финансовата помощ след изплащането й, е основание за Разплащателната агенция (РА) да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях. В тази връзка съдът е направил обоснован извод, че спорът относно наличието на това основание вече е разрешен със сила на пресъдено нещо с решение 222 от 04.11.2020 г. по адм. д. 223/2020 г. на Административен съд- Сливен, оставено в сила с решение 4105/31.03.2021 г. по адм. д. 265/2021 г. на Върховния административен съд. Първоинстанционният съд е приел, че размерът на средствата, които трябва да бъдат възстановени, е определен правилно от административния орган, тъй като са изпълнени предпоставките на т.30 от Правилата и финансовата помощ следва да се възстанови в пълен размер. В конкретната хипотеза е установено, че от страна на ползвателя е налице неизпълнение на одобрения проект- нивата на финансовите показатели, предвидени в бизнес-плана, не са постигнати. При проверката за финансовата 2016 г. е констатирано неизпълнение на одобрения проект, тъй като като не са постигнати нивата на финансовите показатели, предвидени в бизнес плана и реализираните приходи от подпомаганата дейност са 10,67 % и са под 20 % от предвидените приходи, съгласно одобрения бизнес план. През финансовата година, следваща годината на констатацията на неизпълнение - 2017 г., ползвателят не е постигнал поне 50 % от заложените в бизнес плана за тази година приходи от подпомаганата дейност по двете направления общо, а именно 46, 53%. Изложеното сочи, че са налице определените в т.30 предпоставки финансовата корекция да бъде в размер на 100 % от предоставената финансова помощ по договора. Касационната инстанция намира за неоснователно поддържаното оплакване, че цитираните Правила не са приложими в настоящия случай, тъй като същите са в сила от 30.08.2019г. и имат действие само занапред. С приетите правила не се установява материалноправно основание за възстановяване изплатена безвъзмездна финансова помощ, поради установени нормативни и договорни нарушения, а се определя единствено размерът й при отчитане на степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение. Идентични мотиви са изложени във влязлото в сила решение 3618/10.03.2020 г. по адм. дело 14154/2019 г. на Върховния административен съд, постановено по оспорване именно на тези Правила. Неоснователно е и оплакването, че първоинстанционният съд не е извършил дължимата проверка относно правилното определяне на размера на корекцията. По въпросите относно определяне на размера на корекцията първоинстанционният съд е изслушал заключението на съдебно-икономическа експертиза (л.952-л.958), което не е оспорено от страните и е прието от съда. В мотивите към постановеното решение са изложени подробни доводи в тази връзка, които се споделят напълно и от касационната инстанция, поради което не следва да се преповтарят. Неоснователно е и оплакването, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като се е произнесъл относно определено за възстановяване публично държавно вземане, въпреки че в случая се касае за налагане на финансова корекция, а не за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Съдът се е произнесъл именно по решение за налагане на финансова корекция, издадено на основание чл.27, ал.6 от ЗУСЕСИФ, съобразно който дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от закона. Чл.27, ал.5 от ЗУСЕСИФ определя това вземане като публично държавно, поради което то е посочено като такова и в диспозитива на постановеното решение за налагане на финансова корекция, възпроизведен изцяло и в диспозитива на обжалваното решение на Административен съд-Сливен. В този смисъл не е налице недопустимо смесване на две различни административни процедури, както твърди жалбоподателят. Останалите доводи в касационната жалба касаят обстоятелствата относно наличието на основания за налагане на финансова корекция, които са разрешени със сила на пресъдено нещо и са извън предмета на настоящия спор, поради което не следва да се обсъждат. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно се явява искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Затова и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски за юрисконсултско възнаграждение в поискания размер от 100 лева.