Определение № 151 от 01.04.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на В. И. П. и Р. К. П. против протоколно определение от 27.10.2009г., постановено по гр.д. № 649/2009г. на Пернишки окръжен съд, с което е прекратено производството по подадената от същите въззивна жалба поради липса на правен интерес да обжалват решението по гр.д. № 71/1995г. на Р. РС, с което е уважен предявеният от наследници на А. Г. П. иск по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ, като е признато правото на възстановяване на всички претендирани земеделски земи. Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалната норма на действащия ГПК и необоснованост. Ответниците по жалбата я оспорват. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК в сила от 01.03.2008г. Разгледана по същество, частната жалба е .неоснователна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е съобразил, че с обжалваното решение на Р. РС от В. И. П. и Р. К. П. е уважен изцяло предявеният иск по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ, като е признато правото на възстановяване на собствеността на наследници на А. Г. П., между които са и касаторите върху всички претендирани земеделски имоти по отношение на ОСЗГ гр. Р. и О. Р.. Определението е правилно. Съгласно чл. 14 от ППЗСПЗЗ заявлението, подадено от един от наследниците пред ПК ползва останалите. В производството по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ, което замества процедурата пред ПК, респективно ОСЗГ важи същия принцип. Така дори жалбоподателите да не са първоначалните ищци в това производство, то постановеното решение е и в тяхна полза, поради което нямат право да обжалват това решение. Ако между страните съществува спор относно това на кого от наследниците принадлежи правото на възстановяване на собствеността върху процесните земеделски имоти, този спор не може да бъде разрешен в това производство, а единствено в производство между тях по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Ако жалбоподателите не са доволни от мотивите, те не подлежат на самостоятелно обжалване, защото те не са част от решението, а са към него, съгласно чл. 189 от ГПК /отм/, респективно чл. 236, ал.2 от действащия ГПК. В този смисъл е и задължителната съдебна практика /ТР № 1/2000т. от 04.01.2001г., т.`18/ Следователно като е приел, че възивната жалба е недопустима и е прекратил производството по образуваното възивно дело, съд е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение