Решение № 2885 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11988/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. М. У., гражданин на Сирия, подадена чрез процесуалния му представител адв.А. Димо, против решение № 33428/14.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1958/2025 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1240/03.02.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС), с което е отказано предоставянето на хуманитарен статут и статут на бежанец. Касаторът обжалва съдебното решение с доводи, че е неправилно, незаконосъобразно и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209 т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е изследвал и обсъдил в всички представени по делото доказателства, че не е взел под внимание всички елементи, които да обосноват извода за опасност за живота на жалбоподателя при завръщане в страната му. Счита, че съдът е направил формален анализ на обстановката в Сирия, който не кореспондира с бежанската история на М. М. У.. Моли решението да бъде отменено и преписката да бъде върната на Държавна агенция по бежанците (ДАБ) за ново произнасяне. Не претендира разноски. Ответникът - председателят на ДАБ, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито съдебно заседание от процесуалния му представител юрисконсулт Х.. Представя един брой справка за актуалната обществено политическа обстановка в Сирийска Арабска Република. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира че касационната жалба, като подадена от надлежна страна в производството, в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че със заповед № УРИ № 5392 ПАМ - 2457/12.08.2024 г. на Началник сектор „Незаконна миграция“ при отдел „Миграция“- СДВР е наложена ПАМ “Връщане до страната на произход“ на чужденеца М. М. У. гражданин на Сирия. Чрез Дирекция“ Миграция“, на 14.08.2024 година чужденецът депозирал молба до ДАБ, регистрирана на 23.08.2024 г., с която поискал да му бъде предоставена международна закрила. На 25.09.2025 г. с чуждия гражданин е било проведено интервю в присъствието на преводач, в което същия е заявил, че е сириец, но не може да представи документ за самоличност. Заявил, че има една сестра в България – Аят, която има предоставена закрила. Сочи, че е напуснал Сирия на 01.08.2024 г. и нелегално е заминал за Турция, където е останал 4 дни, а на 12.08.2024 г. е влязъл нелегално в Република България и след като е преминал границата се е предал на властите. Роден е в Дамаск и там е живял, а след това живял в област Идлиб до 2019 г., след което пак се е наложило да се премести. В областта, в която е живял, не е имало сражения между групировки, не е имало размирици между самите хора. Не е подавал молба за закрила в друга държава. Не е имал проблеми заради етническата принадлежност или заради изповяданата от него религия. Не е имал проблеми с официалните власти в Сирия, не му е оказвано насилие, но не иска да се връща в Сирия, защото няма сигурност. При така установеното решаващият съд е споделил извода на административният орган, че по отношение на кандидата не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 ал. 1 ЗУБ, а именно: по причини основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Счел е, че сирийският гражданин не е направил релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване от страна на държавата, от партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия, или от недържавни субекти. В заключение е приел, че не са налице данни, които да обуславят преследване и да сочат за нуждата от международна закрила. Административният съд е обсъдил всички събрани в производството доказателства, като в заключение е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ал. 1 т. 3 от ЗУБ. Позовал се е на представените по делото справки относно обществено политическото положение в Сирия, като е приел, че в контекста на настъпилите промени в политическата и обществената обстановка в Сирия, вследствие свалянето от власт на президента Башар Асад, тенденциите са по - скоро положителни. Съдът е посочил, че макар обстановката в части от страната по произход на оспорващия да остава сложна, не са налице данни, от които да може да бъде обоснован извод, че конфликтът е достигнал нива, при които да съществува реален риск чуждият гражданин да понесе тежки посегателства. В заключение, съдът е направил извод, че от представените по делото доказателства, както и от бежанската история на оспорващия не може да се приеме, че същия е напуснал страната си по произход, поради реална опасност от тежки посегателства, смъртно наказание или екзекуция, нито е заплашен от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Причините, които е посочил са само и единствено лични и базирани на желанието му за по-добър живот. Представената бежанска история решаващият съд приел, че по никакъв начин не обуславя предоставянето на международна закрила. При така изложеното административният съд е обосновал, че решението на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към делото доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по спора. Изводите на съда са логични и последователни и са основани на правилен анализ на доказателствата по делото. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. При вярно установени по делото факти, включително относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, кореспондиращи и с данните от представените пред първата инстанция доказателства, както и с актуалната информация относно обществено-политическата обстановка в Сирия, административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Настоящият касационен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че личното положение на молителя, разказаната от него бежанска история и обстановката в държавата му на произход не обосновават и налагат предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут. Противно на изтъкнатите в касационната жалба възражения, обосновани и законосъобразни са изводите на първата инстанция за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8 ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Съгласно чл.8 ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване, поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл.8 ал.4 от ЗУБ преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящия случай, в конкретната бежанска история на М. М. У., не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл.8 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Доказателствата в производството не установяват, че по отношение на търсещият закрила има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване, поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, най-вече от проведеното с чуждия гражданин интервю, не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. По тези съображения изводът на първостепенния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца, по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, е обоснован и правилен. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, предвидени в чл. 9 ал. 1 т. 3 ЗУБ. В настоящият случай, при конкретната бежанска история на М. М. У., както и предвид обстоятелството, че при проведеното интервю същият е заявил, че не е бил обект на преследване от страна на държавата, политически партии или организации или недържавни субекти, не е имал проблеми, свързани с религиозната и етническата му принадлежност, обосновано е прието, че липсват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. В допълнение, информацията относно актуалното положение в Сирия дава основание да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата по произход на касатора. Установява се, че в Сирия не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и при произнасянето на първоинстанционния съд, не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице, поради самия факт на пребиваване там, е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Следва да се посочи, че ситуацията в Сирия, сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл.9 от ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че административният съд не е изследвал и обсъдил всички представени по делото доказателства. Съдът подробно е обсъдил обществено политическата обстановка в Сирия, в контекста на личната бежанска история на чуждия гражданин, като е изследвал всички елементи, които могат да обосновават извод за опасност за живота на касатора в страната му. По делото не са налице и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" /забрана за връщане/, установен в член 33, §1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците /чл. 4, ал. 3/, съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако касаторът бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. Следва да бъде споделен и изводът на съда, че приетите в хода на производството писмени доказателства – трудов договор, справка за приети уведомления, договор за наем и служебни бележки от работодателя на оспорващия, не могат да обусловят предоставянето на международна закрила. Същите не са основание да се приеме, че кандидатът отговаря на изискванията на чл. 8 и 9 от ЗУБ. По изложените съображения касационната инстанция, намира че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената, на основание чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция, намира че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон, без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират по делото, поради което съдът не присъжда такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК Върховният административен съд, Пето отделение