Определение № 2071 от 22.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1157/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 ГПК. Образувано е по жалба от „Максимум 2009“ ЕООД, [населено място], чрез адв.Устренска срещу определение №607 от 14.03.2024г., постановено по ч.к.т.д. №426/2024г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение №487 от 21.11.2023г. по ч.гр.д. №292/2023г. по описа на Окръжен съд-Кърджали. Жалбоподателят моли за отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен. Излага доводи, които са относими към правилността на определение №487 от 21.11.2023г. по ч.гр.д. №292/2023г. по описа на Окръжен съд-Кърджали. Моли да бъде отменено обжалваното определение, както и определение №487 от 21.11.2023г. по ч.гр.д. №292/2023г. по описа на Окръжен съд-Кърджали и потвърденото с него разпореждане на Районен съд-Кърджали. Ответникът „Устра-Бетон“ ООД, [населено място], чрез адв.Б. оспорва жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. Производството пред ВКС, Второ търговско отделение е образувано по частна касационна жалба срещу определение №487 от 21.11.2023г. по ч.гр.д. №292/2023г. по описа на Окръжен съд-Кърджали, с което е потвърдено разпореждане от 21.08.2023г. по гр.д. №1275/2023г. на Районен съд-Кърджали за връщане на въззивна жалба, подадена от „Максимум 2009“ ЕООД срещу постановеното по делото решение. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК искове за признаване за установено съществуването на вземания на „Максимум 2009“ ЕООД срещу „Устра-Бетон“ ООД за сумата 8 062.11 лева- неплатена цена за закупени строителни материали по сключени неформални договори за търговска продажба на стоки, описани по вид и количество в две издадени фактури- едната на стойност 4 000.90 лева, а другата- 4 061.21 лева, ведно със законната лихва от 26.07.2022г. до окончателното плащане, както и сумата 2 456.71 лева –лихви да забава за посочените периоди. Съставът на ВКС, Второ търговско отделение приема, че предмет на делото е търговски спор- предявени са искове, основани на два отделни договора за продажба на стоки, обективирани в двете фактури. За да остави без разглеждане частната касационна жалба, съдът приема, че размерът на всяка от исковите претенции, произтичащи от търговска сделка, е с цена под 20 000 лева, поради което решението по делото не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК, респективно и подадената частна касационна жалба не подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.4 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че спорът между страните е търговски, тъй като предмет на исковото производство са обективно съединени претенции, предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД, произтичащи от търговски сделки- два договора за продажба, сключени между лица, имащи качеството търговец. И двете искови претенции за главница, както и акцесорните искове за лихви за забава са с цена под 20 000 лева, поради което постановеното по делото решение не подлежи на касационен контрол /чл.280, ал.3, т.1 ГПК/, респективно не подлежат на касационен контрол и определенията по това дело /чл.274, ал.4 ГПК/. В частната жалба няма изложени конкретни доводи за неправилността на обжалваното определение, а съображенията за неправилност на определение №487 от 21.11.2023г. по ч.гр.д. №292/2023г. по описа на Окръжен съд-Кърджали и потвърденото с него разпореждане на Районен съд-Кърджали не подлежат на разглеждане в настоящото произовдство. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение за оставяне без разглеждане на частната касационна жалба е правилно и следва да се потвърди. Водим от което, състав на ВКС, Първо търговско отделение