Решение № 8345 от 23.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11753/2008 г.

Решение № 8345 от 23.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11753/2008 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Сливен, представляван от юрисконсулт Рускова, срещу Решение № 109/14.07.2008 г., постановено по адм. дело № 40/2008 г. по описа на Административен съд - Сливен. Касационният жалбоподател развива оплаквания за недопустимост и за неправилност на оспорения съдебен акт. Счита, че първоинстанционното производството е било недопустимо, поради просрочие на жалбата до съда. Поддържа и становище, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Моли за обезсилването му, алтернативно - за отмяната му като неправилно и за решаване на спора по същество с искане съдът да отхвърли жалбата срещу процесния административен акт като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - ЕТ "Диньо Динев", гр. Сливен, представляван от Диньо Койчев Динев не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав, констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и при отсъствие на изброените в чл. 215 от АПК пречки за разглеждането й по същество. Производството пред Сливенския административен съд е образувано по жалба от Едноличен търговец "Диньо Динев", гр. Сливен, против Заповед № РД-15-1356 от 26.09.2007 год. на Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 21, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 96, ал. 2 от ЗМДТ и чл. 43, ал. 2, т. 2 и ал. 4, т. 4 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и предоставяни права на територията на Община Сливен, на оспорващия са определени такси за административни услуги за периода: 2002 год. - 2007 год., за упражняването на дейност - продажба на спиртни напитки, и лихви за просрочие на вноските общо в размер на 3366,47 лева. Оспореният акт е съобщен на оспорващия на 10.10.2007 год. В срока по чл. 84, ал. 1 от АПК заповедта е обжалвана по административен ред пред Областния управител на Област Сливен, който със Заповед № РД-11-15-11 от 12.12.2007 год. е отхвърлил жалбата като неоснователна. Процесната жалба е входирана в Община Сливен на 22.01.2008 год. В заповедта на Областния управител на Област Сливен, с оглед нормите на чл. 98, ал. 2, изр. второ и чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК, не е указано, че на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт, както и не е посочен срокът на обжалване. С оглед липсата на горепосочените указания, съдът е приел, че жалбата е подадена в удължения преклузивен срок, предвиден в нормата на чл. 140, ал. 1 от АПК. С атакуваното в настоящото производство решение Сливенският административен съд е отменил като незаконосъобразна Заповед № РД-15-1356 от 26.09.2007 год., издадена от Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 21, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 96, ал. 2 от ЗМДТ и чл. 43, ал. 2, т. 2 и ал. 4, т. 4 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и предоставяни права на територията на Община Сливен, на ЕТ "Диньо Динев" - гр. Сливен, са определени такси за административни услуги за периода: 2002 год. - 2007 год., за упражняването на дейност - продажба на спиртни напитки, и лихви за просрочие на вноските общо в размер на 3366,47 лева. Видно от мотивите на съдебния акт, по повод възражение на административния орган за недопустимост на жалбата на търговеца поради просрочие, съдът е преценил, че същата е процесуално допустима като подадена в срок, позовавайки се на нормата на чл. 140 от АПК. Този извод на Съда е правилен, тъй като в атакувания акт не е указан срок и пред кой може да бъде обжалван. За да отмени атакувания административен акт Сливенският административен съд е изложил съображения, от които е видно, че не споделя довода на административния орган, че задължението на оспорващия да плати определените му такси и лихви произтича от обстоятелството, че същият не е уведомил административния орган за прекратяване на дейността и не е върнал издадения му лиценз. Съдът се е позовал на липсата на нарушение на нормата на чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ, както в действалата през периода Наредба за местните такси от 2002 год., така и в действащата Наредба от 2003 год., предвид на която не е определен редът, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото, предвид на която на оспорващия е издаден Лиценз № 83 от 25.01.2001 год. за продажба на спиртни напитки за обект - "Кафе-аперитив" в м. "Староселска чешма" община Сливен. С Решение № 491 от 17.01.2002 год. на Общински съвет Сливен е била приета Наредба за местните такси, в чл. 29, ал. 1, т. 2, б. "д" от която е било предвидено, че за търговия с вина и спиртни напитки в заведения за хранене и развлечение с категория две и една звезди се заплаща годишна такса за упражняване на лицензионното право в размер на 400 лева. С Решение № 792 от 27.02.2003 год. на Общински съвет Сливен е била приета Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и предоставяни права на територията на Община Сливен (наричана накратко Наредбата от 2003 год.), с приемането на която е отменена горепосочената Наредба за местните такси. В чл. 43, ал. 2, т. 2 и ал. 4, т. 4 от новоприетата Наредба е предвидено, че за търговия със спиртни напитки в заведения за хранене и развлечения с категория две и една звезди, находящи се в гр. Сливен, землището му, включващо местности, селищни образувания, курорт Сливенски минерални бани и крайпътните търговски обекти, се заплаща годишна такса за упражняване на дейността в размер на 400 лева. От представените по делото заверени преписи от Наредбата за местните такси от 2002 год. и от Наредбата от 2003 год. е видно, че в същите не е определен редът, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Такъв ред е следвало да бъде определен, съгласно нормата на чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ. Съдът е обсъдил заключението на изслушаната и приета по делото, неоспорена от страните, съдебно-икономическа експертиза, от което е било установено, че търговският обект на оспорващия, находящ на главен път София - Бургас в м. "Староселска чешма", Община Сливен, за периода: 22.10.2003 год. - 22.10.2006 год., е с категория "една звезда", че същият е крайпътен търговски обект по смисъла на чл. 43, ал. 4, т. 4, пр. З от Наредбата от 2003 год., че през периода: 2002 год. - 2005 год. включително, в счетоводството на оспорващия са били заведени фактури за покупка на алкохолни напитки, подробно описани в заключението, че за 2006 год. и за 2007 год. няма закупувани алкохолни напитки, че през периода 2005 год. - 2007 год., в касовия апарат на търговския обект на оспорващия не се отчита група за продажба на алкохолни напитки, че за периода 2002 год. - 2007 год., във всички редакции на действалата през 2002 год. Наредба за местните такси и във всички редакции на Наредбата от 2003 год. не е определян редът, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Съдът е обсъдил и събраните гласни доказателства - показанията на свидетеля Стоян Йорданов Стоянов - обслужващ касовия апарат на оспорващия, и на свидетеля Стефка Йорданова Христова, работеща от м. март 2003 год. като барман в търговския обект на оспорващия, от които е видно, че не е бил продаван алкохол. Настоящата инстанция споделя изводите на Сливенския административен съд, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон. На основание чл. 113, ал. 1 и ал. 2, т. 2, б. "г" от ЗМДТ, за упражняване на дейност - търговия със спиртни напитки в заведенията за хранене и развлечения, се заплаща годишна такса в размер, определен от общинския съвет. За процесния период 2002 год. - 2007 год., размерът на годишната такса за търговия със спиртни напитки в заведения за хранене и развлечения - крайпътни търговски обекти в землището на гр. Сливен, с категория две и една звезди, определен от Общински съвет - Сливен, е 400 лева. От гореизложеното следва, че по смисъла на чл. 113, ал. 1 и ал. 2, т. 2, б. "г" от ЗМДТ предвидената в закона годишна такса за административни услуги се дължи за упражняване на дейността - търговия със спиртни напитки. С оглед установената фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя изводите на Сливенския административен съд, че по делото не са събрани доказателства, установяващи обстоятелството, че жалбоподателя е упражнявал през процесния период дейност по продажба на спиртни напитки в стопанисвания от него крайпътен търговски обект "Кафе - аперитив" в м. "Староселска чешма" община Сливен. От гореизложеното се налага изводът, че с оспорената заповед на оспорващия е определено да заплати такси за дейност, която същият не е упражнявал през посочения период. Определянето на такси за дейност, която не е упражнявана, води до незаконосъобразност на обжалвания административен акт като издаден в противоречие с нормите на чл. 113, ал. 1 и ал. 2, т. 2, б. "г" от ЗМДТ. Макар и между страните да е безспорно установено обстоятелството, че на оспорващия е издаден Лиценз № 83 от 25.01.2001 год. за продажба на спиртни напитки за обект - "Кафе-аперитив" в м. "Староселска чешма" Община Сливен, фактът на издаване на този лиценз не установява действително упражняване на дейността, която е лицензирана. Действително, оспорващият не е уведомил административния орган, че за процесния период не упражнява дейност по продажба на спиртни напитки и не е върнал издадения му лиценз. Но това поведение на оспорващия не може да обоснове дължимост на определените такси, доколкото в нарушение на нормата на чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ, както в действалата през периода Наредба за местните такси от 2002 год., така и в действащата Наредба от 2003 год., не е определен редът, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Доколкото по делото не са събрани доказателства жалбоподателя да е извършвал през процесния период дейност по продажба на спиртни напитки, извършеното от същия осчетоводяване като разход на закупените през горепосочения период алкохоли би могло да бъде определено като нарушение на нормите, определящи изискванията при водене на счетоводството от един търговец, но не и като основание за дължимост на определените с оспорената заповед такси. С оглед извода за недължимост на определените с обжалвания административен акт такси, правилно е прието, че не е налице и задължение за заплащане на лихви, които имат акцесорен характер, както и че не следва да формира правни изводи относно възражението на оспорващия за изтекла погасителна давност. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, разноски за ответника не се дължат, тъй като липсват данни за направени такива, а за касатора претенцията за присъждане е неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение