Определение № 1528 от 08.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1276/2024 г.

Производството е по чл. 229 - чл. 236, във вр. с чл. 180, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от И. Атанасов–Областен управител на Област Видин, приподписана от главен юрк. Т. Иванова, срещу Определение № ЗЗ-РЗ от 08.01.2024год., постановено по адм. д. № 13 по описа на Административен съд –Видин(АС –Видин) за 2024г., с което е отхвърлено искането на Областния управител за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Решение № 16 по Протокол № 4 от 29.12.2023 г. на Общински съвет –Видин(ОбС –Видин) и за отмяна на допуснатото предварително изпълнение на същото. С частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено при неправилно тълкуване и в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се становище, че обжалваното определение на АС-Видин е немотивирано и постановено в противоречие с разпоредбите на чл.60 ал.1 и ал.2 от АПК.Твърди се, че разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение на Решение№16 по Протокол№4 от 29.12.2023г. на ОбС-Видин, с което е изменен и актуализиран Поименен списък на капиталовите разходи на Община Видин за 2023г., приет е бюджета на общината за 2023г. и е взето решение за подпомагане със средства с източник местни приходи от общинския бюджет осем общински предприятия е постановено при липса на мотиви, како и при липса на доказателства по отношение на така допуснатото предварително изпълнение. Релевира се довод и че разпореждането за допускане предварително изпълнение решението на общинския съвет е постановено при липса на материалноправните предпоставки на чл.60 ал.1 от АПК, тъй като в случая не е налице нито една от хипотезите на правната норма за предварителното му изпълнение. Твърди се, че сочените в решението на ОбС-Видин мотиви на решението нямат касателство с допуснатото предварително изпълнение.На последно място излага се довод, и че съдът неправилно приел съответствие с чл.60 ал.1 вр. с чл.74 от АПК на допуснатото предварително изпълнение на решението, приемайки, че същото е мотивирано със защитата на особено важен обществен интерес.Въз основа на изложените в касационата жалба съображения, се отправя искане за отмяна на обжалваното определение. Ответникът - ОбС –Видин не представя възражение и писмени доказателства по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230, във вр. с чл. 166, ал. 3, във вр. с чл. 180, ал. 2 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред АС –Видин е образувано по жалба от Областен управител на Област Видин срещу Решение № 16 по Протокол № 4 от 29.12.2023г., прието на заседание на същата дата от ОбС –Видин ,с което на основание чл.21 ал.1 т.6 и т.8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ във вр. с чл.124 ал.2 и ал.3 от Закона за публичните финанси /ЗПФ/ вр. с ЗДБРБ за 2023г. ОбС-Видин приел изменен и актуализиран Поименен списък за капиталовите разходи на Община Видин за 2023г.,приел е актуализация на бюджета за 2023г. и е допуснал предварително изпълнение.С жалбата е направено искане за спиране изпълнението на оспореното решение на ОбС –Видин и едновременно с това и за отмяна на допуснатото предварително изпълнение на решението. Съдът приел искането за спиране на изпълнението за допустимо, тъй като основната жалба няма суспензивен ефект. С оглед данните по прил. по делото служебна справка относно образувано и висящо а.д.№14/2024г. на АС-Видин с предмет на обжалване именно на Решение№16 по Протокол№4 от 29.12.2013г. на ОбС-Видин приел, че са налице абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на искането по чл.166 ал.2 от АПК-висящ съдебен процес за проверка законосъобразността на акт и допуснато предварително изпълнение на същия. За да отхвърли искането, съдът взел предвид, че по същество искането за спиране на допуснато предварително изпълнение е неоснователно, а самото разпореждане, с което е допуснато предварително изпълнение решението на ОбС-Видин е законосъобразно, мотивирано със защитата на важни обществени интереси, свързани с нормалното функциониране и финансиране на Община Видин, както и с изпълнение на значими за населението дейности, чието изпълнение е било невъзможно през изтичащата 2023г.Съдът приел още, че промяната на поименния списък на капиталовите разходи и актуализацията на бюджет 2023г. е свързано и с разпоредбите на чл.10 ал.1-3 от ЗПФ, указващ начина и срока за изпълнение бюджета на общините, който срок е от 01.01.2023г. до 31.12.2023г.Въз основа на горното съдът приел, че разпореждането е надлежно мотивирано и съдържа както фактическите, така и правните основания за издаването му.На следващо место съдът приел, че допуснатото предварително изпълнение не може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, с оглед на което не са налице условията на чл.166 ал.2 от АПК за спиране на допуснатото предварително изпълнение. Съдът приел за допустимо, но неоснователно и искането за отмяна на разпореждането за допускане на предварителното изпълнение на решението на ОбС-Видин, тъй като разпореждането за допускане на предварителното изпълнение е законосъобразно и постановено в съответствие с чл.60 ал.1 вр. с чл.74, мотивирано със защитата на особено важен обществен интерес.По изложените съображения, отхвърлил като неоснователни и двете искания. Определението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, които да обосновават извод за наличие на основания за неговата отмяна. Съобразно препращащата разпоредба на чл. 180, ал. 2 АПК, основанията за спиране на предварително изпълнение на общ административен акт, какъвто безспорно съставлява решението на ОбС-Видин за приемане на общинския бюджет за 2023г. и промени в същия според Тълкувателно решение № 2 от 16.04.2013 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 4 по описа за 2011 г., са тези, предвидени с разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК - когато предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Само при преценка за наличие на тези основания съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение на решението за приемане на общинския бюджет за календарната 2023г. В казуса съставът на АС – Видин се е произнесъл като е съобразил тези критерии, като правилно приел, че допуснатото предварително изпълнение не може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, а и такива твърдения в първоначалната жалба на касатора не се съдържат, доколкото последният навежда единствено доводи за липсата на предпоставки за допускането му и за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Искането за спиране на предварително изпълнение следва да е мотивирано с реалната възможност за настъпване на имуществена или неимуществена вреда за жалбоподателя, която при условията на алтернативност може да е значителна или трудно поправима. Във всички случаи интересът на жалбоподателя следва да е приоритетен и противопоставим на обществения интерес. В случая не са представени доказателства, че предварителното изпълнение на решението на ОбС – Видин ще доведе до непоправими последици за жалбоподателя. Тоест, не са налице доказателства, а и не се твърди, че ако не се спре изпълнението, жалбоподателят би понесъл вреди. Доводи в тази насока не се релевират и в частната жалба. Спирането на изпълнението на решението за общинския бюджет по-скоро ще доведе до увреждане на обществения интерес и ще блокира и / или поне затрудни нормалното функциониране и финансиране на Община Видин и изпълнението на обществено значими за населението дейности. Правилно е и определението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлено искането за отмяна на допуснатото предварително изпълнение по чл.60 ал.1 от АПК, тъй като не са налице основания за отмяна на същото по изложените от АС-Видин мотиви ,споделени от настоящата касационна инстанция. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не страда от твърдените пороци, релевирани с частната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. 1, във вр. с чл. 236, във вр. с чл. 166, ал. 3, във вр. с чл. 180, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение