Решение № 56 от 06.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2281/2008 г.

Производството е образувано по частна жалба на В. И. П., гр. П., срещу определение от 25.09.2008г. по гр.д. № 1448/2008г. на ВКС, състав на ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане частната и жалба срещу определението от 01.08.2008г. по ч.гр.д. №1269/2008г. на ВКС, ІVг.о. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следното: За да постанови определението си ВКС, състав на ІV г.о. е приел, че частната жалба е недопустима, тъй като атакуваният съдебен акт не подлежи на обжалване по аргумент от чл.274, ал.1 ГПК. Обжалваното определение е правилно. ВКС е бил сезиран с частна жалба на В. И. П. срещу определение от 01.07.2008г. по гр.д. № 1269/2008г. на ВКС, ІV г.о., с което е спряно изпълнението на въззивно решение на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 1837/2007г. Законосъобразен е изводът в обжалваното определение за недопустимост на инстанционен контрол на определението за спиране, постановено по реда на чл.282, ал.2 ГПК. Определението, с което се спира изпълнението на обжалваното въззивно решение след представяне на надлежно обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, тъй като с него се препятства само допуснатото по разпореждане на закона предварително изпълнение на невлязлото в сила въззивно решение. За него не е и предвидена изрично в закона възможността да бъде обжалвано. При това положение, след като не попада в някоя от хипотезите на чл.274 ГПК, то е недопустимо същото да бъде предмет на контрол от друг тричленен състав на ВКС. Изложените доводи в частната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването му, не могат да обосноват извод за неговата обжалваемост, след като такава възможност не е предвидена в закона. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г.о.