Определение № 445 от 24.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 389/2010 г.

Производството е по реда на чл.272, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. И. В., подадена чрез процесуалния представител-адв. Б. Т. срещу определение № 123 от 11.06.2010 год. по гр.д. № 834/2010 год. на ВКС, III г.о., с което е върната поради просрочие касационнаната му жалба срещу въззивно решение № 87 от 15.01.2010 г., постановено по гр.д. № 195/2009 г. на Бургаския апелативен съд. Поддържа се, че определението е незаконосъобразно, тъй като касационната жалба е подадена по реда на чл.62, ал.2 ГПК в законоустановения срок. Ответникът по частната жалба Я. М. П. не е подал писмен отговор. Върховният касационен съд, III г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. С обжалваното определение съставът на III г.о. на ВКС е върнал подадената от В. касационната жалба, приемайки че същата е процесуално недопустима като просрочена. Приел е, че препис от въззивното решение е връчен на пълномощника на жалбоподателя на 9.02.2010 г. и едномесечният срок по чл.283 ГПК за обжалване е изтекъл на 9.03.2010 г., а жалбата е подадена в канцеларията на Бургаския апелативен съд на 10.03.2010 г., т.е. извън законния срок. Към частната жалба са приложени копие от товарителница № 11777715 на куриерска фирма [фирма], удостоверение № 0047 от 11.07.2006 г. за извършване на неуниверсални пощенски услуги от [фирма]. От представените доказателства се установява, че касационната жалба е приета от куриер на дружеството на 9.03.2010 г. в 18.10. г., като същата е доставена от куриера в канцеларията на Бургаския апелативен съд на 10.03.2010 г. С оглед статута на дружеството, което е регистрирано да извършва пощенски услуги-куриерски услуги, каквато възможност е уредена в Закона за пощенските услуги следва да се приеме, че жалбата е изпратена по пощата. Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.2 ГПК срокът не се смята пропуснат, когато изпращането на жалбата е станало по пощата в законоустановения срок, а видно от представеното копие от товарителницата и извлечение от системната информация на [фирма] относно същата товарителница жалбата е изпратена на 9.03.2010 г., т.е. в срока по чл.283 ГПК. При това положение следва да се приеме, че е спазен месечният срок за обжалване, а обстоятелството, че същата е постъпила в канцеларията на въззивния съд на 10.03.2010 г. е без значение с оглед разпоредбата на чл.62, ал.2 ГПК. Предвид изложеното, обжалваното определение ще следва да се отмени, като делото се върне на същия състав на ВКС за по-нататъшни процесуални действия по касационната жалба на С. В.. Водим от горното, Върховният касационен съд III г.о.