Определение № 281 от 17.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 197/2011 г.

Производството е образувано по частна жалба на Е. А. Л. и Г. К. Л. - двамата от [населено място] срещу Определение № 3043 от 3.ХІ.2010 г. по ч.гр.д. №2704/ 2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено Разпореждане № 6348 от 18.ХІ.2009 г. по гр.д.№ 1470/2009 г. на Асеновградски районен съд, Определение № 966 от 1.ІV.2010 г. по ч.гр.д.№ 614/2010 г. на Пловдивски окръжен съд и Разпореждане от 13.ІV.2010 г., с които е разпоредено да се издаде в полза на [фирма] - [населено място] заповед за незабавно изпълнение срещу длъжник [фирма] - [населено място] и солидарни длъжници Е. А. Л. и Г. К. Л. - двамата от [населено място] за сумата 25 000 лв., със законната лихва от датата на заявлението 17.ХІ.2009 г., дължими по Спогодба от 30.VІІ.2009 г., с нотариална заверка на подписите, и разноски, с оплакване за недопустимост на определението. Жалбоподателите по изложените съображения, че не могат да отговарят солидарно, наред с [фирма], тъй като обстоятелството, че са наследници на К. Г. Л. - починал на 18.VІІІ.2009 г., не ги прави съдлъжници, защото не е изпълнена процедурата по встъпването им като съдружници в [фирма]. Искат въззивното определение да се обезсили и да се прекрати производството по делото. В писмено Изложение поддържат, че по въпросите: законосъобразно ли е да се търси в заповедно производство гражданска отговорност от наследниците на основание наследство, без доказателства, че са приели наследството и законосъобразно ли е подвеждане под отговорност в заповедно производство на Е., без възможност същото да осъществи процесуалната си дееспособност, са налице основания по чл. 417 т. 3 ГПК за допускане на касационната жалба за разглеждане по същество. Ответникът по частната жалба “Екодомстрой ВМ” - [населено място] не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира, че подадената частна жалба е недопустима. Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени лимитивно в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК. Според посочената разпоредба, на касационно обжалване с частна жалба подлежат само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Извън тези случаи определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд на основание чл. 274, ал. 2 от ГПК само в случаите, когато са постановени за пръв път от въззивен съд и отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. Обжалваното определение няма преграждащ характер спрямо развитието на конкретното дело и поради това не попада сред определенията, визирани в чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Обжалваемостта на съдебния акт не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК, тъй като с него не се разрешава по същество правен спор относно съществуването на вземането, предмет на заповедното производство, а само се осигурява неговото изпълнение. Поради изложеното частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение