Определение № 27 от 24.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 219/2019 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по обща молба, подадена в съда на 04.09.2018г. от К. Х. Х. и В. Х. М., чрез процесуален представител адв.Ц., за отмяна на влязло в сила въззивно решение № 3169/ 18.05.2018г. по в.гр.д. №3248/2018г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 18.07.2017г. по гр.д.№ 23657/2014г. на Софийски районен съд в частта, с която е уважен предявения от „Топлофикация София“ ЕАД иск с правно основание чл.422 ГПК срещу К. Х. Х. и В. Х. М. за общо 1/2 от сумата от 1411,47лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от 17.01.2014г. и 1/2 от сумата 243,79лв.-лихва за забава. В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Молбата се основава на наличието на решение, постановено на 28.10.2016г. по в.гр.д.№10003/2015г. на СГС. В срока по чл.306, ал.3 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна. Върховният касационен съд, състав на III гр. отд. при данните по делото намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима и подлежаща на разглеждане по същество. С молбата е атакувано решение, с което е решен спорът по същество, което решение подлежи на отмяна. Молбата е подадена от легитимирана страна и в нея е посочено мотивирано основание за отмяна. Представен е банков документ за внасяне на дължимата държавна такса за производството по отмяна. Въззивното решение, чиято отмяна се иска, е необжалваемо и е влязло в сила на 18.05.2018г. – датата на неговото обявяване /чл.296, т.1 ГПК/. Молбата е подадена на 04.09.2018г. - в тримесечния срок от влизане в сила на последното решение – решението, чиято отмяна се иска, изчислен при съблюдаване правилото на чл.61,ал.2 ГПК /нова – ДВ, бр.86/2017г./нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г., отм., бр. 65 от 2018 г., в сила от 1.09.2018 г./, както и на чл.60, ал.6 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III гр. отд.