Определение № 324 от 14.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10015/2025 г.
ВАСОсмо отделение14.01.2026reporting judge Емилия Иванова
Ruling
ДОПЪЛВА Определение № 9590 от 13.10.2025 г., постановено по адм. дело № 10015/2025 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, в частта за разноските, като ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на „Винпром Бяла 2002” ЕООД, гр. Велико Търново, ЕИК 117595863 разноски по делото в размер на 255.65 евро. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА секретар: Членове: /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА /п/ ИВА КЕЧЕВА
Grounds
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на „Винпром Бяла 2002” ЕООД, направено чрез адв. М. Иванов, за допълване на определение № 9590 от 13.10.2025 г., постановено по адм. дело № 10015/2025 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), осмо отделение, в частта за разноските. В молбата се твърди, че с посоченото определение, съдът е оставил в сила определението, с което е спряно допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед №32-224760/23.07.2025 г. издадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Русе, с която на „Винпром Бяла 2002” ЕООД е наложена принудителна административна мярка „запечатване на обект представляващ данъчен склад с ИНДС BGNCA00158001“, находящ се в гр. Бяла, ул. Любен Каравелов № 1, стопанисван от дружеството за срок от един месец, считано от датата на изтичане на 14 дневен срок от връчване на заповедта на нарушителя и е разпоредена „забрана на достъпа до обекта” на основание чл. 124б, ал. 3 във връзка с чл. 124б, ал. 1 и чл. 124в, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Молителят твърди, че разноските са претендирани своевременно и е представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на 1 000 лв. Иска допълване на определението в частта за разноските. Директорът на ТД Митница Русе, чрез ст. юрк. П. Якимова намира молбата за неоснователна и иска същата да бъде оставена без уважение. Счита, че искането за допълване на определението е направено след изтичане на законоустановения срок. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че искането за допълване на определението в частта за разноските е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което е допустимо, а разгледано по същество - основателно. Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В конкретния случай определението на настоящия съдебен състав е окончателно и е постановено на 13.10.2025 г. Едномесечният преклузивен срок за депозиране на искане за изменението му в частта за разноските е изтекъл на 13.11.2025 г. – четвъртък, присъствен ден. От приложената по делото товарителница е видно, че искането е подадено, чрез куриерско дружество на 13.11.2025 г. Отбелязаната дата 14.11.2025 г. е тази на получаването на молбата в съда. По тези съображения, твърденията на процесуалния представител на Директора на ТД Митница Русе, че молбата е просрочена, са неоснователни. Производството пред ВАС е образувано по подадена частна жалба от Директор на ТД Митница Русе срещу определение № 2660 от 13.08.2025 г. постановено по адм. дело № 681 по описа на Административен съд гр. Велико Търново за 2025 г. С атакуваното определение е спряно допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед №32-224760/23.07.2025 г. издадена от Директора на ТД Митница Русе, с която на „Винпром Бяла 2002” ЕООД е наложена принудителна административна мярка „запечатване на обект представляващ данъчен склад с ИНДС BGNCA00158001“, находящ се в гр. Бяла, ул. Любен Каравелов №1, стопанисван от дружеството за срок от един месец, считано от датата на изтичане на 14 дневен срок от връчване на заповедта на нарушителя и е разпоредена „забрана на достъпа до обекта” на основание чл. 124б, ал. 3 във връзка с чл. 124б, ал. 1 и чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС. От ответната страна по частната жалба - „Винпром Бяла 2002” ЕООД, чрез процесуален представител е подаден писмен отговор, с който частната жалба е оспорена като неоснователна и са претендирани разноски по делото. Представен е списък по чл. 80 от ГПК (л.29) и доказателства за платен адвокатски хонорар в брой в размер на 1 000 лв (л.28 гръб). С Определение № 9590 от 13.10.2025 г., постановено по адм. дело № 10015/2025 г. ВАС, тричленен състав на осмо отделение е оставил в сила Определение № 2660 от 13.08.2025 г., постановено по адм. дело № 681 по описа на Административен съд гр. Велико Търново за 2025 г., с което е спряно допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед №32-224760/23.07.2025 г. издадена от директора на ТД Митница Русе, с която на „Винпром Бяла 2002” ЕООД е наложена принудителна административна мярка „запечатване на обект представляващ данъчен склад с ИНДС BGNCA00158001“, находящ се в гр. Бяла, ул. Любен Каравелов, №1, стопанисван от дружеството за срок от един месец, считано от датата на изтичане на 14 дневен срок от връчване на заповедта на нарушителя и е разпоредена „забрана на достъпа до обекта” на основание чл. 124б, ал. 3 във връзка с чл. 124б, ал. 1 и чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС. С това определение, въпреки направеното искане съдът не се е произнесъл по въпроса с разноските. Отговорността за разноски зависи от изхода на правния спор и правото за присъждането им възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебния акт. В случая определението, чието допълване се иска, е благоприятно за „Винпром Бяла 2002” ЕООД. Поради изложеното и тъй като искането за присъждане на разноски е направено своевременно и е подкрепено с доказателства, настоящият състав приема, че такива следва да бъдат присъдени на „Винпром Бяла 2002” ЕООД, но не в претендирания от дружеството размер. Основателно е направеното възражение от процесуалния представител на ТД Митница Русе за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. При съобразяване мотивите на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС и зададените с него критерии за справедливост при определяне на възнагражденията за процесуално представителство, въз основа на извършена преценка относно фактическата сложност на спора, характера на производството, както и обема на осъществената от процесуалния представител на ответниците процесуална защита, съдът намира, че в случая са налице основания за определяне на по-малък от договорения размер на адвокатското възнаграждение. За настоящото акцесорно производство по спиране на предварителното изпълнение на "Винпром Бяла 2002" ЕООД следва да бъдат присъдени 500 лв. разноски за един адвокат. Съгласно чл.4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, официалната валута в страната от 01.01.2026 г. е евро. При спазване правилата на чл.12 и чл.13 от ЗВЕРБ определените разноски следва да се превалутират при прилагане на официалния валутен курс и да бъдат определени в размер на 255.65 евро. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,
Cited provisions
10- чл. 124, ал. 1
- чл. 248, ал. 1 ГПК
- чл. 80 ГПК
- чл. 124, ал. 1 ЗАДС
- чл. 13 ЗВЕРБ
- чл. 12
- чл. 124, ал. 3
- чл. 144
- чл. 248
- чл. 4