Определение № 1404 от 10.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 901/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Р.- България ЕАД срещу решение №130 от 27.04.2012г. по гр.дело № 236/2012г.на Окръжен съд Велико Търново, с която е потвърдено решение от 17.12.2011г на Г. по гр.д № 702/20110г. Отхвърлени са предявен от банката иск за обявяване нищожност на отказ от наследство, заедно с обективно съединени осъдителни искове срещу наследниците на починалия длъжник,за заплащане на остатъка по банкови кредити и лихви. В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се сочи противоречие на обжалваното решение с установената практика на ВКС ,че отказът от наследство е недействителен ,когато преди извършването му наследниците са извършили действия ,недвусмислено афиширали намерението им да се считат наследници.Приложени са реш.№535/2011г по гр.д№92/2010г ІІ г.о на ВКС, практика по чл. 290 ГПК и реш.№ІІ-59-2010 по гр.д№808/2010 на Бургаски ОС с довод за основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК Поставя се въпрос „за преценка на съдържанието на чл. 235 КЗ” като се изразява тезата ,че при сключената застраховка „живот” с посочване на ползващи се лица „ наследниците”, те не могат да получат застрахователната сума, без да приемат наследството..Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по което правни доводи не са развити Отговор не е постъпил След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Първият поставен в изложението правен въпрос, който е твърде общ и изразява възприетото в съдебната практика разбиране ,че ако наследството е било прието преди да бъде заявен отказа, същият е нищожен, няма връзка с решаващите съображения на съда по обжалваното решение и неоснователно се приравняват случаи, при които изводът за нищожност на заявен отказ от наследство е основан, или указан предвид установени предхождащи фактически или правни действия на наследника, с които „мълчаливо”, но недвусмислено се приема наследството (приложените реш.№535/2011г по гр.д№92/2010г ІІ г.о на ВКС, практика по чл. 290 ГПК и реш.№ІІ-59-2010 по гр.д№808/2010 на Бургаски ОС). В случая не са били доказани твърденията на ищеца за подобни действия, а в частност твърдението е за получаване на застрахователна премия ,като плащане, което също не е било доказано. Недоказано е останало и твърдението някой от отказалите се наследници по закон да е направил искане да получи плащане (което по конкретния застрахователен договор безспорно не им се следва), след настъпване на застрахователното събитие по сключената застраховка „Живот” в ЗК „У.”, с ползващо се лице ищцовата банка ,от което да последва извод за приемане на наследството. Решаващо е изтъкнато и това ,че макар в случая получаването на суми да е останало недоказано, съгласно чл.235 от КЗ застрахователната сума не влиза в наследството и ако ползващото се лице е наследник ,то има право да я получи, дори ако се откаже от наследството. Поставеният в тази връзка следващ въпрос „за преценка на съдържанието на чл. 235 КЗ” е неясно поставен ,по същество не е формулиран. Изразява се теза ,че ако по сключената застраховка „живот” за ползващи се лица са посочени наследниците, то те не могат да получат застрахователната сума, без да приемат наследството. Освен че е в пряко противоречие с ясното съдържание на закона, поддържаната теза не е довела и до формулирането на правен въпрос като общо изискване на чл. 280 ал.1 ГПК ., За да бъде правен въпросът, по който се сочи основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ,по своето съдържание той следва да е свързан със съдържанието на приложим за случая източник на правото,с правилата за неговото тълкуване и прилагане,както и с правната логика. Не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК твърдението на касатора по фактите, връзката между тях и следващите се според установяването им изводи, че като е попълнил бланка на застрахователното дружество по преписка, имаща за предмет отказ от сключване на нова индивидуална застраховка след факта на застрахователното събитие, наследник бил ,афиширал” приемане наследството - за себе си и за останалите, поради това ,че заглавието на един от попълнените бланкови документи при ЗК „У.- живот” съдържал думата„претенция”. По изложението не е налице и обосновка на основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ,която обосновка не е и възможна без да е формулиран правен въпрос. Ето защо Върховният касационен съд, ІІІ г.о.