Определение № 1156 от 26.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 543/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], общ.К., срещу решение от 25.11.2010г., постановено по в.гр.д.№163/2010г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 10.05.2010г. по гр.д.№757/2010г. на Бургаски окръжен съд за уважаване на предявените от А. Д. Д. от [населено място], искове за заплащане на наемна цена, неустойка за забавено плащане, потребена ел.енергия. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът А. Д. Д. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от А. Д. Д. срещу [фирма] искове за заплащане на наемна цена, неустойка за забавено плащане, потребена ел.енергия. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 от ГПК, сочи като противоречива съдебна практика на съдилищата „по приложението на нормите на чл.133, във връзка с чл.9, както и чл.143-145 и чл.146 от ГПК” протоколни определения на първоинстанционни съдилища, които не съставляват практика на съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК – влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, по поставения въпрос: „за липсата на доклад по делото”, тъй като по него има ясна, пълна и ненуждаеща се от тълкуване уредба в новия ГПК. Неизготвянето на доклад по чл.146 от ГПК може да доведе до неправилност на постановеното от съда решение, ако поради липсата на такъв доклад по делото не е отделено спорното от безспорното и страните не са доказали подлежащи на доказване от тях факти, обстоятелства и допустими възражения. В случая изходът на делото не е обусловен от недоказани от страните факти и допустими възражения. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса: дали с пропускането от страна на ответника на срока по чл.131, ал.1 от ГПК за упражняване правото да подаде писмен отговор на исковата молба се преклудира правото му да изложи доводи за неоснователност на иска. Поставеният въпрос не е от значение за конкретното дело, тъй като наведените от страната доводи са обсъдени от въззивния съд. В изложението за допускане на касационно обжалване се съдържат оплаквания за допуснати процесуални нарушения, които обаче не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Те са относими към основание за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 от ГПК, по които касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по материално-правни въпроси, тъй като такива не са посочени. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – ТР №1/2009г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Не са представени доказателства за извършени разноски от А. Д. в касационното производство, поради което такива не му се присъждат. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение