Определение № 9320 от 01.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6509/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от И. Д. К. от гр. София, чрез представител по пълномощие – адв. А. Икономов от Адвокатска колегия – Велико Търново против Протоколно определение от 05.06.2024 год. по административно дело № 3075/2024 год. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение. Заявено е твърдение, че оспореното определение е неправилно, поради допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3, във вр. с чл. 236 от АПК. С оспореното определение е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и поради наличие на образувани в Конституционния съд на Република България конституционно дело № 1/2024 год. и присъединеното към него конституционно дело № 2/2024 год., образувани по искане на Президента на Република България и на 48 народни представители. В жалбата се твърди, че съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, поради което, независимо от съдбата на изменените и допълнени текстове от Конституцията на Република България, противоконституционността на които ще се преценява от Конституционния съд, предметът на административно дело № 3075/2024 год. няма да се промени и ще остане същия. Допълнено е, че законосъобразността на обжалваните мълчалив и последвалия го изричен отказ на ПК на ВСС по заявлението за назначаване на Кучиев ще се преценява съобразно действалата към момента на постановяването им нормативна уредба. По мнение на оспорващия, определението противоречи и на разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, доколкото, назначаването на магистрати по посочения ред може да стане само в определен времеви интервал и при наличие на условията, посочени в закона. Посочения от закона 9-месечен срок е преклузивен и след изтичането му, обжалваните от Кучиев актове не могат да бъдат отменени. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното определение и връщане на делото на същия тричленен състав на ВАС за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл. 232 от АПК е постъпил отговор от ответната страна – Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), която на основание § 23, ал. 2 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, изпълнява функциите на Висш прокурорски съвет, чрез представител по пълномощие – юрисконсулт Й. Антова. В отговора е заявено твърдение, че постановеното Протоколно определение от 05.06.2024 год. по адм. дело № 3075/2024 год. по описа на ВАС, шесто отделение е неправилно и необосновано, постановено в несъответствие с материалния закон и процесуалните правила. В подкрепа на това твърдение е заявено, че решенията на Конституционния съд, на основание чл. 151, ал. 2 и чл. 14 от Закона за Конституционния съд имат действие занапред, считано от влизането им в сила – три дни след обнародването им. В този смисъл, каквото и да е решението по конституционно дело № 1/2024 год., то ще има действие занапред и не би преуредило със задна дата вече възникнали публични правоотношения. В отговора са развити и доводи по материалната законосъобразност на оспорените мълчалив и последвалия го изричен отказ на ПК на ВСС, които по мнение на настоящия състав са неотносими към предмета на настоящото дело. В съответствие с горните доводи е формулирано искане за отмяна на оспореното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. След анализ на заявените в жалбата твърдения и искания, като съобрази приложените по делото доказателства и съобрази закона, настоящият Петчленен състав на ІІ колегия на ВАС приема следното: Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на оспорване съдебен акт от лице с правен интерес от оспорване, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения: Производството по адм. дело № 3075/2024 год. по описа на ВАС, шесто отделение е образувано по жалба на И. Д. К. срещу мълчалив отказ на ПК на ВСС по негово заявление вх. № ВСС-714/15.01.2024 год., относно искане на жалбоподателя за назначаване по реда на чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт по проведения конкурс за повишаване в длъжност „прокурор“ във Върховна административна прокуратура (понастоящем Върховна прокуратура), обявен с ДВ, бр. 78/30.09.2022 год., в който жалбоподателят е участвал. Към така образуваното съдебно производство е присъединено за общо разглеждане дело № 3559/2024 год. по описа на ВАС, шесто отделение, образувано по жалба на И. К., против решение по т. 5.2 от Протокол № 9 от 06.03.2024 год. на ПК на ВСС, изпълняваща функциите на Висш прокурорски съвет, с което решение е оставено без уважение заявлението на жалбоподателя с вх. № ВСС-714/15.01.2024 год. с правно основание чл. 193, ал. 6 от ЗСВ за назначаване на длъжност „прокурор“ във Върховна прокуратура. С протоколно определение от 05.06.2024 год., постановено по адм. дело № 3075/2024 год., съставът на шесто отделение на ВАС е постановил спиране на производството по делото до приключване на производството по конституционно дело № 1/2024 год. и присъединеното към него конституционно дело № 2/2024 год. на Конституционния съд на Република България. За да постанови този правен резултат, тричленният състав на ВАС е приел, че пред Конституционния съд на Република България по искане на Президента на РБ е образувано конституционно дело № 1/2024 г., към което е присъединено конституционно дело № 2/2024 г. по искане на 48 народни представители с предмет установяване на противоконституционност на всички разпоредби от ЗИД на Конституцията /ДВ бр.106/2023 год./, в това число и разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от Конституцията на Република България, която понастоящем предвижда, че структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела. Развити са мотиви, че с оглед действащата понастоящем разпоредба на чл. 126, ал. 1 от Конституцията, в структурата на Прокуратурата на РБ вече съществува единствено Върховна прокуратура, като считано от 22.12.2023 год. не съществува Върховна административна прокуратура. Във връзка с горните обстоятелства и доколкото жалбоподателят е участвал в конкурс за повишаване в длъжност „прокурор“ във Върховна административна прокуратура и претендира незаконосъобразност на актове на ПК на ВСС, с които по същество е отказано назначаване на длъжност прокурор във Върховна прокуратура по негово заявление вх. № ВСС-714 от 15.01.2024 год. по чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, според решаващия състав на ВАС, решението на Конституционния съд е от значение за решаването на спора по делото. С оглед горното е формиран извод за наличие на предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК с оглед определението на Конституционния съд за допустимост на производството от 08.03.2024 год., поради което и производството следва да се спре до постановяването на решение от Конституционния съд по конституционно дело № 1/2024 год. и присъединеното към него конституционно дело № 2/2024 год. При така установените фактически обстоятелства, настоящият Петчленен състав на ІІ колегия на ВАС приема, че оспореното определение е валидно, допустимо и правилно. Както обосновано е посочено в отговора на процесуалния представител на ПК на ВСС, при определяне на законосъобразността на определението за спиране на производството, следва да се има предвид характера и действието на решенията на Конституционния съд при съобразяване с разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията. Отговор на този въпрос е даден в тълкуването на Конституционния съд, направено в Решение № 3 от 28.04.2020 год. по к.д. № 5/2019 год. В т. 2 от цитираното решение е разгледано действието на решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, по отношение на заварени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, с оглед разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията. Действително, текста на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията указва, че актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила. Тази конституционна разпоредба е подробно анализирана от Конституционния съд, в резултат на който анализ е формиран извод, че въведеното с разпоредбата правило не е абсолютно и изключения от него могат да бъдат обосновани. При формиране на този извод, Конституционния съд е посочил, че: „Във връзка с предмета на конституционното дело от особено значение е и тълкуването на съдържанието на разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията, уреждаща контрола за конституционосъобразност, упражняван по конкретен повод. Съгласно цитираната разпоредба, когато установят несъответствие между закона, приложим по висящото пред тях дело, и Конституцията, Върховният касационен съд или Върховният административен съд спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд. Конституцията очевидно цели да осуети решаването на висящото дело съобразно един твърдян противоконституционен, порочен закон и затова постановява то да бъде спряно, за да се изчака произнасянето на Конституционния съд. Спирането би се лишило от смисъл, ако делото трябва да се реши съобразно противоконституционен закон. Въпросът за конституционността на приложимия по висящото дело закон, независимо от модела на конституционно правосъдие, винаги има преюдициален характер – такъв въпрос не би имало мотив да се поставя и решава, ако отговорът на същия няма да има ефект за разрешаването на правния спор, по повод на който е сезиран Конституционният съд – това противоречи преди всичко на здравия разум, на процесуалната икономия и, което е по-съществено, на смисъла и предназначението на конституционното правосъдие да осигури върховенството на Конституцията“. В допълнение на горните доводи, в решението си, Конституционният съд приема също, че: „Ако спрямо висящите съдебни производства решението на Конституционния съд действа според общото правило „ex nunc“, съдебните състави ще са обвързани да разрешат спора съобразно обявения за противоконституционен материален закон. За да не се стигне до такъв несправедлив изход на съдебния процес, от разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията се извежда изключение от общото правило на чл. 151, ал. 2, изр. трето. Противното би означавало да се отрече принципът на върховенството на Конституцията, принципът на правовата държава, принципът на непосредствено действие на конституционните разпоредби, да се потъпче правото на всяко лице да защитава пряко правата си чрез позоваване на Конституцията и правото на всяко лице да се обръща към съда, за да получи защита на конституционните си права и свободи“. В заключение, Конституционният съд указва, че: „По изложените съображения абсолютно действие „занапред“ на решение за невалидност на акта, предмет на контрол за конституционност, е несъвместимо с върховенството на Конституцията, което конституционното правосъдие гарантира, и конституционният законодател допуска имплицитно изключение от правилото в чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията“. Настоящият спор, разгледан в светлината на цитираното Решение № 3 от 28.04.2020 год. по к.д. № 5/2019 год. на Конституционния съд обосновава законосъобразност на Протоколно определение от 05.06.2024 год. за спиране на производството по адм. дело № 3075/2024 год. по описа на ВАС. В случая, както обосновано е приел и тричленния състав на ВАС, пред Конституционния съд на Република България е образувано конституционно дело № 1/2024 год. по искане на Президента на Република България за установяване на противоконституционност на § 2, 3, 5 (относно чл. 91б, ал. 2), 7, 8, 9, 14 (относно чл. 129, ал. 3) и 15 (относно чл. 130, ал. 3) от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (обн. ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.; ЗИД на Конституцията). Към това дело е присъединено конституционно дело № 2/2024 год. образувано по искане на 48 народни представители от 49-ото Народно събрание за установяване на противоконституционност на всички параграфи на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (обн. ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.; ЗИД на Конституцията). Предвид горното, предмет на контрол за конституционосъобразност е и новата разпоредба на чл. 126, ал. 1 от Конституцията, съгласно която, структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела. Въпросната разпоредба е пряко свързана с предмета на спора по адм. дело № 3075/2024 год. по описа на ВАС. С оглед на това, единствено спиране на производството до произнасяне на Конституционния съд би препятствало възможността, делото да бъде решено в съответствие с един твърдян противоконституционен, порочен закон. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема частната жалба за неоснователна, а оспореното протоколно определение, като законосъобразно следва да се остави в сила. Мотивиран от горното, Върховният административен съд, Петчленен състав на ІІ колегия,