Определение № 153 от 23.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 778/2011 г.
ВКСII търговско отделение23.02.2012
Ruling
ОТКАЗВА предоставяне на правна помощ по молбата на Н. И. Н., инкорпорирана в частна жалба вх.№ 1115 / 01.02.2012 год. / „Особени искания „ п.І /, с предмет по чл.21 т.2 от ЗПП - за ангажиране безплатна адвокатска защита с оглед изготвянето й.. Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, на основание чл. 95 ал.5 от ГПК. След влизането му в сила преписката да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на ТК на ВКС, за образуване на дело.
Grounds
Производството е по чл. 95 от ГПК, по отправена от Н. И. Н. молба за правна помощ, във връзка с подадената от същия частна жалба срещу постановеното от ВКС, ТК, ІІ търг.отделение по настоящото дело, определение № 1068 / 30.12.2011 год.. Молбата за правна помощ се съдържа в раздел „ Особени искания „ п.І на самата частна жалба. С атакуваното определение са оставени без разглеждане частна и частна касационна жалби на Н. И. Н. срещу определение № 2498 / 16.09.2010 год. на Окръжен съд Пловдив, по ч.гр.д.№ 2328 / 2010 год., в частите в които с въззивното определение: 1 / е оставено без уважение искането за приемане възражението на жалбоподателя, на основание чл.423 от ГПК, срещу издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и 2 / е потвърдено разпореждане за издаване на изпълнителен лист въз основа на издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за сумите 203,97 в. и 134,14 лв. разноски. В подадената от Н. Н. жалба, неточно именувана „ възражение – протест”, но с петитум, съответен на гореизложеното, същият е поискал предоставяне на правна помощ, за осигуряване на безплатна адвокатска защита / Особени искания, т.І /, без да е конкретизирал вида на търсената помощ, съгласно чл.21 от Закона за правната помощ / ЗПП /. С оглед предмета на инициираното от страната процесуално действие, във връзка с което се претендира правната помощ, се касае за единствено възможна такава по чл.21 т.2 - подготовка на частната жалба, в смисъл на допълване и коригиране на същата, осигуряващо адекватна защита на страната. С последваща молба от 03.02.2012 год. жалбоподателят е представил декларация за семейно, материално и имотно състояние. Съдът и за да се произнесе съобрази следното: Атакуваното определение на Върховен касационен съд, ТК, ІІ търговско отделение подлежи на обжалване на основание чл.274 ал.2 ГПК. Последното не изисква обосноваване допустимост на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.1 от ГПК и задължително приподписване от лице с юридическа правоспособност. Преценката - подлежи ли на обжалване пред Върховен касационен съд определение № 2498 / 16.09.2010 год. на Окръжен съд Пловдив по ч.гр.д.№ 2328 / 2010 год. - на която би се основало произнасянето на новия касационен съдебен състав по подадената от Н. Н. частна жалба, съобразява процесуалния закон и не е фактологично обусловена, което да предпоставя нуждата от специфично мотивиране на жалбата. Още повече, че касационната жалба, по която е произнесено атакуваното определение, е била приподписана и допълнена от назначен чрез системата за правна помощ процесуален представител - адвокат Росица К. / вх.№ 19793 от 31.08.2011 год. по ч.т.д.№ 778 / 2011 год. /. Съгласно чл.23 ал. 2 от Закона за правната помощ, системата за правна помощ обхваща и случаи, в които страна по гражданско дело желае да има адвокат, но не разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение и интересите на правосъдието изискват това. Чл.23 ал.4 от Закона за правната помощ визира предпоставките и доказателствата, при които съдът извършва преценка за липса на средства. Съобразявайки предмета на исканата правна помощ – по чл.21 т.2 ЗПП, сведен в случая до възможността за коригиране и допълване на подадената в срок частна жалба срещу определение № 1068 / 30.12.2011 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по настоящото дело, изхождайки от основанието на производството по същата - чл.274 ал.2 ГПК и липсата на специфика в мотивиране обжалваемостта пред касационна инстанция на атакуваното въззивно определение, като преценима въз основа процесуалния закон, настоящият състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, ІІ търговско отделение намира, че не е налице кумулативното изискване на чл.23 ал.2 вр. с чл.21 т.2 от ЗПП, а именно, наред с желанието на страната за безплатна адвокатска защита, интересите на правосъдието ,вкл. с оглед осигуряване адекватност на защитата на страната, да изискват това. Предвид основанието на отказа, конкретна преценка по реда на чл.23 ал.4 от ЗПП съдът не дължи. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение
Cited provisions
12- чл. 21, т. 2 ЗПП
- чл. 23, ал. 2
- чл. 274, ал. 2 ГПК
- чл. 280, ал. 1 ГПК
- чл. 417 ГПК
- чл. 423 ГПК
- чл. 95, ал. 5 ГПК
- чл. 95 ГПК
- чл. 23, ал. 4 ЗПП
- чл. 21, т. 2
- чл. 21
- чл. 23, ал. 4