Решение № 3537 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9816/2020 г.

Решение № 3537 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9816/2020 г., VIII о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна "Гостул" ООД, гр. Девин, подадена чрез упълномощен процесуален представител – адв. К., срещу Решение № 181 от 8.07.2020 г., постановено по адм. дело № 29/2020 г. по описа на Административен съд – Смолян, в частта му с която е "изменен" Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ЗДМД /АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ЗМДТ/ № 4803-1 от 8.11.2019 г. на служител в Отдел "Местни данъци и такси" при Община Девин, потвърден с Решение № А-П-ПЖ-214#1 от 23.12.2019 г. на Началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Девин, в частта му с която на дружеството са установени задължения за ТБО за 2019 г. и лихви към тях за притежаваните от дружеството недвижим имоти с партидни номера 7103 F901 и 7103 F4778, и са определени следните публични задължения за внасяне: 1. За такса битови отпадъци /ТБ0 за 2019 г. за недвижим имот /земя и сгради/ с партиден номер 7103 F901, находящ се в гр. Девин, [улица], в размер на 1 519, 49 лева главница и 102, 57 лева лихви и 2. За ТБО за 2019 г. за недвижим имот /земя и сгради/ с партиден номер 7103 F4778, находящ се в гр. Девин, [улица] размер на 802, 86 лева главница и 17, 95 лева лихви и е осъден жалбоподателят за разноски.

Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като т изложеното в касационната жалба се извеждат твърдения за постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място сочи, че необосновано спрямо доказателствата по делото съдът е приел, че процесните два недвижими имота, попадат в границите на Заповедта на Кмета на Община Девин по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ за 2019 г., не е изяснен въпросът относно чистотата на сметоизвозване и сметосъбиране и има ли същата отношение към определяне размера на ТБО. Настоява да се приеме, че от една страна имотите не са включени в районите, в които община предоставя процесните услуги, съгласно конкретното съдържание на заповедта на Кмета на Общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ за 2019 г., същите не се предоставят и реално. Счита атакуваният АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ЗМДТ за немотивира, което също не е релевирано от първата инстанция. Подробни аргументи са изложени в касационната жалба, поддържани в хода по същество от процесуалния му представител, и се претендира отмяна на обжалваното решение в посочената чу част и съответна отмяна на процесния АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ЗМДТ в оспорената му част. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Началник Отдел "Местни данъци и такси" при Община Девин, оспорва касационната жалба по подробни аргументи изложени в депозирания отговор, който се поддържа от процесуалния му представител в проведеното открито съдебно заседание, в което се прави отделно от това и възражение за недопустимостта на касационния контрол, предвид конкретния размер на задълженията, потвърдени с оспорената част на съдебния акт. Настоява по същество за оставяне в сила на съдебния акт и присъждане на разноски и за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване и неблагоприятен в посочената му част за тази страна съдебен акт.

В случая не може да намери приложение новелата на чл. 160, ал. 6 от ДОПК, доколкото установените с АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ЗМДТ, потвърдени в хода на задължителния административен контрол, и оспорени пред съда публични вземания /без лихвите/ са в общ размер над 4 000 лева, като за приложението на посоченото правило е без значение материалният интерес на касационния контрол.

Разгледа на по същество касационната жалба е частично основателна, но не по изложените в нея съображения.

Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ЗМДТ/ № 4803-1 от 8.11.2019 г. на служител в Отдел "Местни данъци и такси" при Община Девин, потвърден изцяло с Решение № А-П-ПЖ-214#1 от 23.12.2019 г. на Началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Девин, в неговата цялост.

Със същия АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ЗМДТ на "Гостул" ООД са установени задължения за данък недвижими за периода 01.01.2018 г. 31.12.2019 г. в размер общо на 6 150, 61 лева, ведно с прилежаща лихва във връзка с несвоевременното внасяне на част от главниците в размер на 99, 57 лева и за такса битови отпадъци за периода 1.01.2018 г. – 31.12.2019 г. в размер на 3 793, 76 лева главници и лихви за забава във връзка с несвоевременното разчитане на част от тях в размер на 74 92 лева, както следва:

1. За имот /земя и сгради/ с партиден номер 7103 F901 са установени задължения за ДНИ за 2019 г. в размер на 2 776, 95 лева главница и 53, 23 лева, прилежаща лихва, за ТБО за 2019 г. в размер на 1 519, 49 лева главница и 29, 13 лева, прилежаща лихва;

2. За имот /земя и сгради/ с партиден номер 7103 F4778 са установени задължения за ДНИ за 2018 г. в размер на 1 532, 18 лева, от които невнесени 17, 66 лева, ведно с лихва за забава в размер на 5, 99 лева и за 2019 г. в размер на 1 532, 18 лева главница, ведно с лихва за забава в размер на 29, 36 лева и за ТБО за 2019 г. в размер на 802, 86 лева, ведно с прилежаща лихва за забава в размер на 15, 39 лева

3. За имот с партиден номер М236_050614 /земя и сграда/ са установени задължения за ДНИ за 2018 г. в размер на 78, 57 лева, от които невнесени 39, 28 лева, ведно с лихва за забава в размер на 4, 07 лева и за 2019 г. в размер на 78, 57 лева главница, ведно с лихва за забава в размер на 1, 51 лева и за ТБО за 2019 г. в размер на 628, 54 лева, ведно с прилежаща лихва за забава в размер на 12, 05 лева и

4. За имот с партиден номер М319_110825 /сграда(и)/ са установени задължения за ДНИ за 2018 г. в размер на 76, 41 лева, от които невнесени 38, 20 лева, ведно с лихва за забава в размер на 3, 96 лева и за 2019 г. в размер на 75, 75 лева главница, ведно с лихва за забава в размер на 1, 45 лева, за ТБО за 2018 г. в размер на 236, 88 лева, от които невнесени 62, 02 лева, ведно с лихва за забава в размер на 6, 74 лева и за ТБО за 2019 г. в размер на 605, 99 лева, ведно с прилежаща лихва за забава в размер на 11, 61 лева.

На първо място съдът е прел оспорването за допустимо, а АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ЗМДТ за издаден от компетентен орган и при спазени административно производствени правила.

За да обоснове извода си за неоснователност на оспорването в частта относно вмененото задължение за ДНИ и ТБО за 2019 г. касателно имоти с партидни номера: 7103 F901, находящ се в гр. Девин, [улица], и 7103 F4778, находящ се в гр. Девин, [улица], първоинстанционният съд е обсъдил относимите правни норми, съотнесъл ги е към установената от него фактическа обстановка вкл. и в посредством приетото заключение по допуснатата икономическа експертиза и е приел че таксата и данъкът, ведно с лихвите за несвоевременното им разчитане с бюджета са дължими в посочените от вещото лице размери и е "изменил" актът, т. е. възприел е материалната законосъобразността на акт в тази му част.

В останалата му част в мотивите на съдебния акт е прието, че по отношение на имоти с партидни номера М236_050614 и М319_110825 не са налице условията по чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ и ДНИ не се дължи, както и не се дължи ТБО тъй като услугата / в който и да е от двата компонента/ не е предоставяна, което е обосновало извод за основателност на жалбата за сумата от 1249, 01 лева.

Като краен резултат с Решението си първоинстанционният съд е постановил следното: "ИЗМЕНЯ Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 4803-1 от 8.11.2019 г., издаден от Община Девин, отдел МДТ, ПОТВЪРДЕН изцяло с Решение № А-П-ПЖ-214#1 от 23.12.2019 г. на Началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Девин, като определя следните размери на задължения за ТБО и ДНИ на "ГОСТУЛ" ООД, ЕИК [ЕИК], представлявано от управителя О. А.: Задължение за имот партиден номер 7103 F901 за ТБО за 2019 г. в размер на 1 519, 49 лева главница и 107, 57 лева за 2019 г. лихва, за имот партиден номер 7103 F4778 за 2019 г. в размер на 802, 86 лева главница и 17, 95 лева лихва за 2019 г.; Задължение за ДНИ в размер на 2 776, 95 лева главница и 187, 45 лева лихва за имот 7103 F901 и 1 549, 84 лева главница и 109, 84 лева лихва за имот 7103 F4778 и ОТХВЪРЛЯ жалбата на "ГОСТУЛ"ООД, ЕИК [ЕИК] в останалата част като неоснователна". Съответно са присъдени и разноски.

След като прецени наведените в касационната жалба доводи, и въз основа на служебната проверка за допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на касационен контрол е единствено и само частта от така постановения съдебен акт, с който на практика е отхвърлена жалбата на дружеството в частта на установените с процесния АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ЗМДТ, потвърден и в тази му част с решението на горестоящия административен орган, задължения за такса битови отпадъци за 2019 г. и лихви към тях за притежаваните от дружеството недвижим имоти с партидни номера 7103 F901 и 7103 F4778, а именно 1. За такса битови отпадъци /ТБ0 за 2019 г. за недвижим имот /земя и сгради/ с партиден номер 7103 F901, находящ се в гр. Девин, [улица], в размер на 1 519, 49 лева главница и 102, 57 лева лихви и 2. За ТБО за 2019 г. за недвижим имот /земя и сгради/ с партиден номер 7103 F4778, находящ се в гр. Девин, [улица] размер на 802, 86 лева главница и 17, 95 лева лихви.

В останалата му част съдебният акт на Административен съд – Смолян не е предмет на касационния контрол, поради което и правилността му в тези му части не стои на преценката на касационната инстанция.

Решението в атакуваната му част е частично недопустимо.

Каза се с обсъжданата тук част на АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, потвърдена с решението на ответника, на дружеството са били установени публични задължения, както следва: 1. За ТБО за 2019 г. за недвижим имот /земя и сгради/ с партиден номер 7103 F901, находящ се в гр. Девин, [улица], в размер на 1 519, 49 лева главница и 29, 13 лева лихви и 2. За ТБО за 2019 г. за недвижим имот /земя и сгради/ с партиден номер 7103 F4778, находящ се в гр. Девин, [улица] размер на 802, 86 лева главница и 15, 39 лева лихви.

Или недопустимо и в противоречие с правилото на чл. 160, ал. 5 от ДОПК при постановяване на съдебното решение на практика първоинстанционият съд е "изменил" процесният АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ЗМДТ във вреда на жалбоподателя, определяйки по-висок размер на акцесорното задължение за лихви за забава във връзка с несвоевременното разчитане с бюджета на главниците за ТБО за 2019 г.

Като не е съобразил гореизложеното, първоинстанционният съд е постановил частично недопустимо съдебно решение /не е в правомощията на съда, при изричната забрана и в чл. 160, ал. 5 /сега ал. 6 след изм. в сила от 1.01.2021 г. / от ДОПК да определян по-голям размер от вменените такива с обжалвания административен акт, вкл. и що се касае до изтекли след неговото издавана лихви за забава/, което налага неговото обезсилване в тази му част на основание чл. 221, ал. 3 от АПК.

В останалата му обжалвана част решението е валидно, допустимо и правилно постановено.

Правилно първоинстанционният съд не е приел оплакването на касационния жалбоподател, че оспореният пред него индивидуален административен акт не е мотивиран. При преглед на АУЗД се установява, че макар и кратки, налице са мотиви, които определят фактите и обстоятелствата, върху които са направени и правните изводи на административния орган, поради което е налице необходимото съдържание съгласно чл. 59 АПК. Изрично в акта в интересуващите ни негови части е посочено, че се установява задължение за ТБО за 2019 г. за процесните два имоти, съставляваща земя и сгради, находящи се в строителните граници на гр. Девин. Установено е от административния органи, а съдът го е възприел и в съдебния си акт, че дружеството е подавало декларации по чл. 14 от ЗМДТ, катто и не са спорни собствеността, вида и местонахождението на недвижимите имоти, вкл. и дължимостта на ДНИ за същите.

Неоснователно е и възражението относно неправилната преценка на състава на Административен съд - Смолян за реалното предоставяне на услугите от Община Девин по отношение разглежданите тук имоти, собственост на дружеството.

Съгласно чл. 62 от ЗМДТ (в приложимата редакция, след изм. с ДВ бр. изм., бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., доколкото измененията с ДВ бр. бр. 88 от 2017 г., ще влязат в сила от 1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г.), таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ /в приложимата й редакция/, за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.

Съобразно доказателствената тежест ответникът е установил обстоятелствата, на които се основава искането за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци: имотите на задълженото лице се намират на територията на Община Девин, като тази територия правилно е прието, въз основа и на заключението на вещото лице, че попада в обхвата на заповедта по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ (в посочената приложима редакция) за 2019 г. на Кмета на Община Девин и че реално са предоставяни определените видове услуги.

Следва да се посочи, че по делото е безспорно установено че размерът на ТБО за конкретните два имота е определен съгласно правилото на чл. 21, т. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в Община Девин (в приложимата й редакция последно доп. с Решение № 163 от 24.10.2018 г. на Общински съвет Девин). Съобразено е, че дружество е подало декларации по чл. 22, ал. 1 от същата наредба, относно вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци за 2019 г., поради което и таксата, съставляваща цената на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, е определена върху количеството на генерираните отпадъци, при съобразяване именно вида и обема на предоставения съд, респ. честотата на неговото извозване – един път седмично /за което са на лице годни доказателства, противно на твърденията в касационната жалба, така представените пътни листове и кантарни бележки, респ. схема на разположението на съдовете тип "Мева"/. Размерът е съобразен напълно и с Решение № 1802 от 20.12.2018 г. на Общински съвет Девин, с което именно по т. 2 е одобрен размерът на таксата за битови отпадъци за 2019 г, съгласно Приложение № 2 и релевантните за случая т. IV и V, а и т. 2. 1 във вр. с т. III, подточка 4, в която връзка, компонентът на таксата за оказване на услугата по чл. 61, т. 3 от ЗМДТ е изчислен на база отчетната стойност на имотите /която стойност сама по себе си не е спорна/.

Не отговаря на данните по делото твърдението, че липсват доказателства, от които да се установи, че реално са предоставяни услугите по сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на имота на оспорващия, респ. тази по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Налични са в тази връзка многобройни писмени доказателства /посочени по-горе/ и обсъдени от вещото лице, а и самото заключение на последното, което е прието без възражение от страните, които в своята съвкупност обосновават така сторения извод.

Съгласно трайната съдебна практика услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" се предоставя от общината, за да гарантира приети от държавата и обществото стандарти на поддържане на териториите за обществено ползване, необходими за съвместното съжителство в рамките на съответната територия. Тя включва поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване /по аргументи и от новелата на чл. 66, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ/. Таксата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на имота или в непосредствена близост до него. Разбира се, за да е дължима таксата е необходимо също така общината фактически да е предоставяла услугата - чл. 71, т. 2 ЗМДТ /в приложимата му редакция до изм. с ДВ бр. 88 от 2017 г., което предстои да влезе в сила/ – такова фактическо положение ответникът е установил чрез представените писмени доказателства и заключението на вещото лице.

С оглед гореизложеното обжалваното съдебно решение като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила в тази му обжалвана част.

Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. Р. на ответника по касация се дължат сторените разноски за касационната инстанция в размер на лв, които следва да бъдат присъдени в полза на Община Девин по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, състав на Осмо отделение