Определение № 347 от 06.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 313/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение първо ГПК. Образувано е по частна жалба от адв. И. – процесуален представител на ищеца С. Н. К. от [населено място], против разпореждане от 23.3.2011 г. по гр.д. №14647/2010 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІV-Г състав, с което е върната подадената от С. Н. К. касационна жалба вх.№19604/08.3.2011 г., с която е обжалвано въззивно решение №690/09.02.2011 г. по горепосоченото гражданско дело. Обстоятелствата по делото са следните: С. Н. К. от [населено място], посредством процесуалния си представител – адв. И., е обжалвал въззивно решение №690/09.02.2011 г. по гр.д.№14647/2010 г. по описа на СГС, г.о., ІV-Г състав. С разпореждане от 11.3.2011 г. въззивната инстанция е оставила касационната жалба без движение и е указала на жалбоподателя с писмена молба, с препис за другата страна да изложи основанията си за допускане на касационно обжалване по чл.280 ГПК, а именно – да посочи кой е разрешения с обжалваното решение правен въпрос, който е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС или е решаван противоречиво от съдилищата, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, както и да представи противоречивите решения, ако се позовава на тях. С изложение, озаглавено касационно жалба –уточнение, вх.24457/21.3.2011 г., касационният жалбоподател е изпълнил указанията в срок. С разпореждане от 22.3.2011 г. въззивната инстанция е върнала касационната жалба, на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК като е приела, че указанията от 02.11.2010 г. не са изпълнени по същество. Срещу разпореждането от 22.3.2011 г. е подадена частна жалба, вх.№34124/14.4.2011 г., с оплаквания за процесуална незаконосъобразност като се застъпва становище, че указанията са изпълнени. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане и да се даде ход на жалбата. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна по следните съображения: Разпореждането на Софийския градски съд е неправилно. Неправилно въззивната инстанция е извършила преценка на изложението/озаглавено касационна жалба-уточнение/ по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Задължението й по чл.285, ал.1 ГПК се простира само до проверка редовността на изискването по чл.284, ал.3, т.1 ГПК от външна страна. Касационната инстанция е тази, която прави преценка по същество на изложението и преценява дали да допусне въззивното решение до касационно обжалване. Поради това обжалваното разпореждане следва да се отмени и делото се върне на СГС за продължаване на съдопроизводството по администриране на касационната жалба. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,