Определение № 320 от 30.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 541/2009 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от адв. Г пълномощник на Л. А. З., срещу определение № 214/24.07.2009 г., по ч.гр.д. № 635/2009 г., по описа на Софийски окръжен съд, потвърждаващо разпореждане по искова молба с вх. № 555 по описа за 2009 г. на РС – гр. С., с което е върната исковата молба с вх. № 555/18.05.2009 г., заедно с приложенията към нея. Като основание за допустимост на подадената частна касационна жалба касаторката сочи, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса относно правото на защита на страната чрез предявяване на установителен иск. Отделно счита, че въззивната инстанция се е произнесла и по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона от съдилищата – противоречивото тълкуване на разпоредбите на ЗЗД. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред СОС, частната касационна жалба на Л. А. З., подадена чрез пълномощника й – адв. Г, се явява процесуално недопустима по следните съображения: Нормата на чл. 274, ал. 3 от ГПК предпоставя достъпа до касационно обжалване на подадената частна жалба от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл. 280, ал. 1 от ГПК за значимост на поставения процесуално правен въпрос, като съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК - независимо от наличието или не на основание за допустимост - въобще не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лева. В случая обжалваемият интерес е под визираната сума, доколкото предмет на делото са искове в кумулативно обективно съединение с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. от ЗЗД, за прогласяване нищожността на посочения в исковата молба договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, както и чл. 108 от ЗС – за предаване владението на последния. От доказателствата по делото се установява, че данъчната оценка на недвижимия имот - предмет на договора за покупко-продажба и на ревандикационния иск е 322.50 лева. Исковете са оценяеми, като цената им се определя по правилата на чл. 69, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ГПК - в размер на данъчната оценка. Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение