Решение № 10604 от 17.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8296/2017 г.

Решение № 10604 от 17.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8296/2017 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция по заетостта срещу Решение № 60 от 9.06.2017 г. по адм. дело № 53/2017 г. на Административен съд-С., с което по жалба на Д. П. П. е отменена Заповед № РД-11-00-243 от 22.02.2017 г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради получена възможно най-ниска оценка при атестиране. С доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу процесната заповед. Ответникът - Д. П. П., чрез процесуалния си представител адв. Русчева, оспорва основателността на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира същата за неоснователна. С обжалваното решение административният съд отменя Заповед № РД-11-00-243 от 22.02.2017 г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта, с която е прекратено служебното правоотношение на Д. П. П. на длъжност началник отдел "Посреднически услуги" в Дирекция "Бюро по труда"-гр. С., на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема, че административният акт е издаден от компетентен административен орган, при спазване на изискванията за писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на атестирането, което е довело до опорочаване на крайната оценка, послужила като материалноправна предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 107, ал. 2 ЗДСл. Съдът е изложил подробни мотиви, че допуснатите нарушения засягат етапа на изготвяне на работния план и етапа на заключителна среща и определяне на годишна оценка на изпълнението на длъжността. Относно индивидуалния работен план съдът е приел, че включената в него цел № 1 не е конкретизирана и не е установен механизъм за преценка на изпълнението й чрез ясно зададени критерии относно обема, качеството и срока за изпълнението. Отделно от това, същата цел не е съобразена с преките задължения на държавния служител съгласно длъжностната му характеристика. На следващо място, съдът е установил, че възможно най-ниската оценка, предвидена в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), е поставена след като държавният служител е бил лишен от гарантираната му от наредбата възможност за обсъждане на степента на изпълнение на целите в индивидуалния работен план и степента на изпълнение на преките задължения. Представените годишни доклади и излагането на мотиви за оценката от оценяващия ръководител във формуляра за оценка не заместват нормативно регламентираната възможност за среща, на която държавният служител би могъл да се изложи аргументи, които да обусловят промяна на оценката. На последно място съдът е приел, че поставената крайна оценка "неприемливо изпълнение" е необоснована. Решението е правилно. Чл. 107, ал. 2 от ЗДСл предвижда, че органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител, получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността, в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка. Съгласно чл. 3, ал. 2 от НУРОИСДА процедурата по атестирането чрез ежегодно оценяване на изпълнението на длъжността на всеки служител в държавната администрация се извършва от оценяващ ръководител под наблюдението и контрола на контролиращ ръководител и на синдикалната организация на работниците и служителите в администрацията. Оценяването на изпълнението на длъжността обхваща периода от 01 януари до 31 декември на съответната година и за служителите на ръководни длъжности, каквато в случая е заемал държавния служител, включва следните етапи: 1. изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план в началото на периода; 2. междинна среща и 3. заключителна среща и определяне на годишна оценка на изпълнението на длъжността. Годишната оценка следва да отразява степента на изпълнението на целите на индивидуалния работен план и показаните компетентности за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия ръководител безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец (чл. 16-20 от НУРОИСДА). Съдът правилно е приел, че в конкретния случай процедурата по атестиране е проведена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При изготвяне на индивидуалния работен план е нарушена разпоредбата на чл. 76, ал. 6 от ЗДСл и чл. 9 от НУРОИСДА. В случая съдържанието на цел № 1 от индивидуалния работен план е очертано така: "Да организира и изпълнява възложени дейности чрез установените форми и собствени инициативи за изпълнение на интервенции на първичния и вторичния трудов пазар, съобразно плана за действие на ДБТ - С. и приоритетите на АЗ за 2016 г.". Относно изпълнението на тази цел в работния план е заложен следният критерий: "Достигане на следните нива на основните индикатори на трудовия пазар - 100 % изпълнение на възложените от прекия ръководител задачи за изпълнение на плановата стойност за показателя "започнали работа на първичния пазар на труда - 2570". Действително в чл. 9, ал. 3 от НУРОИСДА е предвидено изискване целите на конкретния държавен служител да са съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено, но това не означава, че те могат да бъдат изцяло идентични, тъй като това лишава работния план от качеството му "индивидуален". В настоящия случай цел № 1 е формулирана чрез препращане към плана за действие на Дирекция "Бюро по труда"-гр. С. и приоритетите на Агенцията по заетостта за 2016 г. А единственият критерий за измеримост на степента на постигане на целта е 100 % изпълнение на заложените показатели за започнали работа на първичния пазар на труда. При така установените факти и обстоятелства съдът е достигнал до правилен и обоснован извод, че цел № 1 от работния план не е конкретизирана както по съдържание и критерии за преценка на степента на изпълнението й, така и съобразно преките задължения на държавния служител. Годишната оценка на държавния служител е изготвена, без да е проведена заключителна среща съгласно изискването на чл. 13 от НУРОИСДА. Възраженията на касатора в тази насока са неоснователни и не кореспондират на представените по делото доказателства. В административната преписка не се съдържат доказателства за проведена заключителна среща по смисъла на чл. 13, ал. 1 от НУРОИСДА, при която оценяваният да представи основните си постижения, евентуално възникналите трудности, възможности за подобряване и самооценка на изпълнението, която среща да предхожда изготвянето на годишната оценка. Приложеният формуляр не съдържа данни за насрочена, нито за проведена такава среща, а единствено данни за предоставянето му за подпис на вече изготвената оценка. Попълненото възражение във формуляра срещу оценката на оценяващия ръководител не замества провеждането на заключителна среща. Именно за постигане на целите на оценяването, в разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от НУРОИСДА са очертани насоките, от които да се ръководят участниците в заключителната среща, а в ал. 4 на същия чл. изрично е предвидено, че след провеждането на заключителната среща се попълват съответните раздели от формуляра за оценка. Правилен е и изводът на съда, че поставената на държавния служител крайна оценка "неприемливо изпълнение" е необоснована, след като на междинната среща е отчетено изпълнение на поставените общо пет цели, т. е. на всички цели, включени в индивидуалния работен план, с което е допуснато нарушение на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл. Предвид допуснатите нарушения при изготвяне на работния план и при оценяването съдът е достигнал до правилен краен извод, че получената от държавния служител годишна оценка е определена в нарушение на административнопроизводствените правила, поради което не може да обоснове изпълнението на материалноправните предпоставки за прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването, административният съд е постановил правилно решение за отмяна на оспорената заповед, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение