Определение № 77 от 27.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 6/2021 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по повод постъпили молби от С. Д. Л. Х. и Д. Д. Х., чрез адв. Д. К., с искане за допълване на определение № 25/22.02.2021 г. по настоящото дело, в частта за разноските. Ответникът по молбата К. Х., представя отговор в срока по чл.248, ал.2 ГПК, в който е направил искане за намаляване поради прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е подадена в предвидения от закона срок от надлежно легитимирана страна, с оглед на което е процесуално допустима. При произнасяне по молбата съдът съобрази следното: С определение № 25/22.02.2021 г. е оставена без уважение частната жалба на К. Х. срещу определение № 105 от 02.10.2020 г. по гр. д. № 2410/2020 г. на ВКС, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 278/13.01.2020 г. /пощ. кл. от 10.01.2020 г./, подадена от К. Х. чрез адв. М. Д., за отмяна на влязло в сила решение № 426/06.02.2018 г. по гр. д. № 16630/2015 г. на Варненския районен съд, потвърдено с решение № 1417/27.07.2018 г. по в. гр. д. № 1114/2018 г. на Варненския окръжен съд. В отговорите на частната жалба, ответниците по нея С. Д. Л. Х. и Д. Д. Х., представлявани от адв. Д. К., своевременно са поискали присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, по отношение на което искане липсва произнасяне в определението по чл.274, ал.2 ГПК. Към отговорите са представени договори за правна защита и съдействие от 05.12.2020 г., съгласно които молителите са заплатили на процесуалния си представител в брой сумата от 1 170 лева всеки от тях за изготвяне на отговори на частната жалба. Депозираните отговори са с идентично съдържание. При тези обстоятелства следва да се приеме, че са налице предпоставките по чл.248 ГПК за допълване на съдебния акт в частта за разноските с присъждане на разноски в полза на ответниците по частна жалба. По делото са представени адвокатско пълномощно и договори за правна защита и съдействие, които в частта си, удостоверяваща получаването на сумите в брой, имат характер на разписка /т.1 от тълкувателно решение № 6/2012 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Разгледано по същество искането е основателно, тъй като претендираните разноски са реално извършени. Основателни са обаче наведените във възражението доводи за прекомерност на заплатеното от молителите възнаграждение за адвокат. Като се вземе предвид естеството на производството, в което се претендират разноски /производство по подадена по реда на чл.274, ал.2 ГПК частна жалба срещу определение на тричленен състав на ВКС/, фактическата и правна сложност на същото, както и разпоредбата на чл.7, ал.1, т.7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се приеме, че в полза на молителите следва да бъдат присъдени разноски в размер на 520 лв. за всеки от тях. С оглед на изложеното и на основание чл.81 във вр. с чл.78, ал.4 ГПК, в полза на ответниците по частната жалба следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 520 лева на всеки от тях. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, Второ отделение