Определение № 380 от 19.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 2600/2017 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на И. И. И., чрез процесуалния му пълномощник с искане за допълване на постановеното по делото определение, с което не е допуснато касационно обжалване по жалба на НББАЗ, като в полза на ищеца се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС. Ответникът по молбата - Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, чрез процесуалния си пълномощник, поддържа доводи за неоснователност на искането, евентуално – за редуцирането му, поради прекомерност и съобразно обема на извършената правна работа от пълномощника на молителя. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на ІІ т.о. приема, че молбата е процесуално допустима, а по същество е частично основателна. Тъй като искането е за допълване на определение № 576 от 27.09.2018 г. в частта за разноските, а не за изменението му, липсата на отделен списък по чл.80 ГПК, в случая е ирелевантно. С оглед недопускането на касационно обжалване на решение № 1207 от 29.05.2017 г. по в.гр.д. № 762/2017 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, 7 състав в частта, с която след частична отмяна на решението на Софийски градски съд І-4 състав по гр.д. № 5430/2014 г., Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, [населено място], е осъдено да заплати на И. И. И. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Я. Н., настъпила при ПТП на 16.09.2013 г., в размер на 130 000 лв., ведно със законната лихва от 13.08.2014 г., в полза на ответника по касация И. следва да се присъдят разноски за производството пред ВКС. При постановяване на определение № 576/27.09.2018 г. настоящият съдебен състав е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното искане по чл.78 ГПК. Искането е обективирано в постъпил съвместен отговор от Т. И. и И. И., към който е приложено пълномощно на адв. К. и договор за правна защита и съдействие от 12.10.2017 г., имащ характер и на разписка за общо договореното и заплатено адв.възнаграждение – 8900 лв., с включено ДДС. С предходно определение № 218/13.04.2018 г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на посоченото въззивно решение в частта, относно присъденото в полза на Т. И. обезщетение за неимуществени вреди и съобразно изхода на делото са й присъдени разноски в размер на 3 086 лева. С последното посочено определение, понастоящем влязло в сила, касационната жалба на НББАЗ частично е оставена без разглеждане, на осн. чл.280, ал.3 ГПК, но в тази част не е искано допълване по реда на чл.248 ГПК. Съобразно изхода на делото и по отношение на молителя И., на същия се дължат разноски в размер на 4 011.80 лева, които следва да се присъдят по реда на чл.248 ГПК. Възражението на ответника по молбата за прекомерност на уговореното адв. възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като не то не е основано на доводи, релевантни към визираните в чл.78, ал.5 ГПК предпоставки - фактическа и правна сложност на делото, спрямо които се преценява дали това възнаграждение е прекомерно в зависимост от размера по ЗА и Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Що се отнася до обема на правна защита, реализирана от процесуалния пълномощник на ответника по касация, изразяваща се в депозиране на писмен отговор по основанията за допускане на обжалването и по касационните оплаквания, то в случая не е налице несъответствие с предмета на договора за правна защита и съдействие, приложен към отговора по чл.287 ГПК, нито би могло да се отчете, че касационното производство е приключило с постановяване на определение по чл.288 ГПК. Предвид горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение